Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 152

Нел стана и подаде ръката си:

— Благодаря.

Стомахът й се бунтуваше, когато тръгна обратно към книжарницата. Беше притеснена, но и нетърпелива. Всеки път, когато погледнеше тъмносиния скъпоценен камък на пръстена си, нетърпението надделяваше.

Влезе, махна с ръка на Лулу и с игрива походка се изкачи по стълбите към офиса на Миа.

— Трябва да поговоря с теб.

Миа се завъртя на стола си пред компютъра.

— Добре. Бих могла да те лиша от удоволствието да ми съобщиш новината, като поднеса поздравленията си и кажа, че ще бъдете много щастливи заедно. Но няма да го направя.

— Видяла си пръстена ми.

— Видях лицето ти, малка сестричке. — Макар и да се смяташе за невежа по отношение на любовта, изражението на Нел бе стоплило сърцето й. — Но искам да видя пръстена. — Скочи и хвана ръката й. — Сапфир. — Не можа да сдържи възхищението си. — Дар от обич. Пръстенът има лечебна сила и може да те предпазва от зло. Освен това е великолепен. — Целуна Нел и по двете бузи. — Радвам се за теб.

— Разговаряхме с адвокат, познат на Зак, от Бостън. Съгласи се да поеме случая ми. Ще ми помогне с всички усложнения и при развода. Ще подаде молба за постановление за въздържане от посещения срещу Евън. Знам, че това е само парче хартия.

— Но представлява символ. В него има известна сила.

— Да. След ден-два, когато оформи документите, адвокатът ще се свърже с Евън и ще го уведоми за всичко. Но с или без съдебно постановление, той ще дойде тук, Миа. Сигурна съм.

— Може би си права. — Дали затова Миа чувстваше напрежение и надигащ се ужас? Есенните листа бяха опадали и се очакваше първият сняг. — Но си подготвена и не си сама. След като му бъде съобщено, че си жива, Зак и Рипли ще наблюдават всеки пристигащ ферибот. Ако нямате планове веднага да заживеете заедно, можеш да ми погостуваш. Утре е Сабат. Рипли се съгласи да участва. Щом кръгът се затвори, той не ще може да го разкъса — уверявам те.

Беше решила час по-скоро да съобщи и на Рипли, ако успееше да я открие. Но щом излезе извън, почувства гадене. Леко залитна и по кожата й изби пот. Нямаше друг избор, освен да се подпре на стената и да изчака да отмине.

Когато усети облекчение, Нел успокои дишането си. „Просто съм нервна“, каза си. Очакваха я поредица драматични събития, които щяха да се случат много бързо. Нямате връщане назад. Щеше да има журналистически въпроси, любопитни погледи и клюки зад гърба й — дори от страна на хора, които вече добре познаваше. Нормално бе да се чувства напрегната. Погледна отново пръстена си и топлият блясък на камъка разсея неприятния пристъп.

Можеше да потърси Рипли по-късно. Първо щеше да купи бутилка шампанско и да приготви вкусно печено.

Евън слезе с колата си от ферибота на остров Трий Систърс, докато Нел стоеше, нехайно облегната, на стената на книжарницата. Той с безразличие разгледа пристанището. Не забеляза нищо интересно и на плажа. Следвайки напътствията, които му бяха дали, пое по главната улица и спря пред хотел „Омагьосаният хан“. Стори му се заведение с облик, типичен за град, обитаван от представители на средната класа. Слезе от колата и огледа улицата миг след като Нел сви зад ъгъла към пазара.