Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 150

Нел отново обмисли тази история. За избора, за грешките и съдбата. Многократно я преповтори в съзнанието си, докато вървеше по улицата на селцето, което се бе превърнало в неин дом. Беше твърдо решена да остане в този дом завинаги.

Когато влезе, Зак изнасяше назидателна лекция на момче, което тя не познаваше. Понечи отново да напусне стаята, но Зак вдигна пръст, без да прекъсне мисълта си.

— Не само ще отидеш при мисис Демира, за да почистиш тиквените вътрешности до капка и да се извиниш за идиотския си номер, а и ще платиш глоба за незаконно притежание на експлозив и съзнателно повреждане на чужда собственост. Петстотин долара.

— Пет стотачки! — Момчето, навярно около тринадесетгодишно, вдигна наведената си глава. — За бога, шериф Тод, нямам толкова пари. И без това мама ще ме убие.

Зак заплашително помръдна вежди.

— Чу ли ме да казвам, че съм свършил?

— Не, господине — промълви момчето и отново сведе поглед, така умърлушено, че Нел изпита желание да го погали по главата.

— Можеш да платиш глобата с общественополезен труд. Ще почистваш участъка два пъти седмично. Три долара на час.

— Три? Но ще трябва да работя… — Момчето размисли и явно реши, че е по-добре да замълчи. — Извинявайте. Знам, че все още не сте свършили.

Зак едва сдържа усмивката си и продължи да го гледа строго:

— Имам нужда и от малко помощ с някои досадни задължения у дома. В събота. — „Стига му толкова“, рече си. Нямаше по-сурово наказание от възлагането на досадна работа в събота. — Същото възнаграждение. Можеш да започнеш тази събота, а тук — от понеделник, след училище. Ако чуя, че имаш други подобни провинения, майка ти ще трябва да чака на опашка, за да смъкне кожата ти от бой. Ясно ли е?

— Да, чичо Зак… искам да кажа, шериф Тод.

— Бягай у дома!

Момчето наистина побягна навън и едва не блъсна Нел, когато минаваше покрай нея.

— Чичо Зак?

— Втори братовчеди сме. Нарича ме така от уважение.

— С какво е заслужил да бъде наказан с тежък труд? — Сложил пиратка в тиквата за фенер на учителката си по история. Била доста голяма и навсякъде се разхвърчали вътрешности.

— Говориш така, сякаш се гордееш с него.

Зак прие най-невинното си изражение:

— Грешиш. Онова нещо би могло да откъсне пръстите на малкия глупак, както едва не се случи с мен на неговата възраст, когато взривих фенера на учителката си по природознание. Ако сега не дам пример, утре ще бъдем затрупани с оплаквания за подобни номера.

— Мисля, че се справи като професионалист. — Нел се приближи и седна. — Имате ли време за нещо друго, шерифе?

— Ще намеря. — Беше изненадан, че тя не се наведе да го целуне, а зае сериозна поза. — Какво има?