Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 153

Евън влезе и резервира луксозен апартамент, но не бе впечатлен от резбованите тавани и отлично запазените антики. Ненавиждаше подобна натруфена обстановка, предпочиташе модерни, изчистени линии. Картините, които едва ли можеха да се нарекат произведения на изкуството, представляваха мрачни акварели и морски пейзажи. В минибара нямаше от любимата му марка минерална вода.

А изгледът? Не се виждаше нищо друго, освен пясъчна ивица и море, крякащи чайки и лодки — навярно на местни рибари.

С намръщено изражение влезе във всекидневната. Оттам видя извивката на брега и острите, издадени скали, върху които бе фарът. Забеляза каменната къща и се запита кой ли безумец би избрал да живее на такова уединено място.

Неволно примигна, сякаш заслепен от светлина, проникваща през дърветата. „Зрителна измама“, реши той, вече отегчен.

Във всеки случай причината за пристигането му тук не бе пейзажът, слава богу. Беше дошъл да търси Хелън — или да се убеди, че останките й лежат на дъното на Тихия океан. Островът бе малък и със сигурност щеше да постигне целта си за един ден.

Разопакова багажа си и старателно подреди дрехите си в гардероба така, че между закачалките да има точно два сантиметра разстояние. Извади тоалетните си принадлежности, сред които бе и марковият му сапун. Никога не използваше евтините сапуни, предлагани в хотелите. Само при мисълта за това изпитваше отвращение.

Накрая постави на бюрото снимката в рамка на съпругата си. Наведе се и целуна през стъклото съвършените й устни.

— Ако си тук, скъпа Хелън, ще те намеря.

На излизане резервира маса в ресторанта за вечеря. Единственото ястие, което бе склонил да хапне в хотелската си стая бе закуската.

Тръгна и зави надясно точно когато Нел изминаваше последните няколко крачки до дома си в обратната посока.

Нел бе сигурна, че това е най-щастливото утро в живота й. Небето бе сребристосиво, с розови, златисти и тъмночервени отблясъци. Тревната площ бе отрупана с шума, която весело хрущеше под краката й, а оголените стволове на дърветата приличаха на страховити чудовища. Атмосферата бе идеална за Хелоуин.

В леглото й спеше мъж, който бе изразил по доста приятен начин насладата си от превъзходното й печено.

Кифличките й се печаха във фурната, навън духаше режеш вятър, а тя бе готова да се изправи срещу демоните си.

Скоро щеше да напусне малката си къщичка и тя щеше да й липсва. Но при мисълта за съвместен живот със Зак в нов дом тъгата и се разсейваше.

Щяха да прекарат коледните празници заедно, може би дори като законни съпрузи, ако успееха да преодолеят всички юридически пречки.

Мечтаеше за сватба на открито. Не бе разумно, но желаеше именно това. Щеше да облече дълга рокля от синьо кадифе и да носи букет от ситни бели цветя. Всичките й познати от селото щяха да присъстват на венчавката.