Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 149

Притегли я до себе си в леглото я, когато тя отпусна глава на рамото му, долови дългата й въздишка на щастие, което и той споделяше.

Деветнадесета глава

За един влиятелен бизнесмен не бе лесно да си осигури няколко дни без ангажименти. Отменянето на уговорки с клиенти и партньори и даването на указания на персонала бе сложна и досадна процедура. Хората, които разчитаха на него, бяха безброй. Още по-досадно бе да уреди пътуването си сам, вместо да възложи това на някоя от секретарките си.

Но след внимателно обмисляне Евън реши, че няма друг избор. Никой не биваше да узнае къде отива и с каква цел. Нито подчинените му, нито клиентите, нито пресата. Естествено можеха да се свържат с него по мобилния му телефон, ако възникнеше сериозен проблем. Иначе, докато не изпълнеше намерението си, щеше да бъде неоткриваем.

Трябваше да провери. Сведението, което сестра му бе поднесла така нехайно, не излизаше от мислите му.

Двойница на Хелън. Или призракът й. Хелън.

Нощем се будеше, плувнал в студена пот от сънища, в които Хелън — неговата Хелън — се разхождаше по живописен бряг жива, надсмивайки се над него. Беше готова да последва всеки мъж, който щракне с пръсти. Това бе непоносимо.

Мъчителната скръб, която бе изживял след смъртта й, бавно и необратимо се превръщаше в хладен, убийствен гняв. Нима го бе измамила? Нима бе инсценирала собствената си смърт?

Не я бе смятал за достатъчно умна и смела, за да направи подобен опит, още по-малко — той да е успешен. Тя знаеше последствията. Беше се погрижил да й бъде пределно ясно какво я очаква. „Докато смъртта ни раздели.“

Явно не го бе направила сама. Някой й бе помогнал. Мъж, любовник. Никоя жена, особено ако бе като Хелън, не би могла да състави такъв план сама. Колко ли пъти се бе срещала зад гърба му с някой съблазнител на чужди съпруги и двамата бяха обмисляли измамата й? Бяха го направили за смях със своя заговор.

О, щяха да си платят!

Би могъл да продължи живота и бизнеса си спокойно и да си внуши, че твърденията на Памела са безпочвени брътвежи. Все пак тя бе жена, а жените по природа бяха лекомислени и склонни да фантазират. Призраци не съществуваха. А на света имаше само една Хелън Ремингтън. Онази Хелън, която бе родена за него.

Но понякога в голямата разкошна къща на Бевърли Хилс му се струваше, че чува шепот на призраци или подигравателния смях на покойната си съпруга.

А ако не бе мъртва? Трябваше да узнае истината. Трябваше да бъде предпазлив и съобразителен.

— Фериботът потегля.

Очите му — светли, почти като стъклени — примигнаха:

— Моля?

Служителят престана да духа кафето си в пластмасова чашка и инстинктивно се отдръпна назад, щом срещна хладния му поглед. Сякаш се взираше в пуста морска шир.

— Фериботът потегля — повтори той. — Ще пътувате за Трий Систърс, нали?

— Да. — Усмивката, която се появи на красивото лице, бе по-смразяваща и от погледа. — За там.

Според легендата една от сестрите, известна с името Въздух, напуснала острова и тръгнала с мъж, който обещавал да я обича и да се грижи за нея. Когато нарушил тези обещания и превърнал живота й в мъчение, тя не предприела нищо. Родила децата си в мъка и ги отгледала в страх. Огънала се и била смазана. Последното, което сторила преди смъртта си, било да върне децата на острова, за да бъдат в безопасност. Но не направила нищо — дори каквото е било по силите й, — за да защити или спаси себе си. Така се появила първата нишка на проклятие, което до ден-днешен застрашавало острова.