Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 145

— Дръжте си шапките — промърмори Рипли и за всеки случай се отдръпна още назад.

Миа разтвори ръце с разперени пръсти, в после енергично ги протегна напред.

Появи се синкава електрическа искра, след нея още една и последваха много други. Засъскаха като огън във вода и въздухът в кръга доби сапфирен оттенък.

Върху голата земя се издигна ярък стълб от златисти пламъци.

Краката на Нел се подкосиха и тя коленичи на земята. Не бе в състояние да събере разпилените си мисли и да изрази това, което минаваше през съзнанието й.

— Казах ти — въздъхна Рипли и поклати глава.

— Тихо! — Миа се отдръпна от огъня и подаде ръка на Нел, за да й помогне да се изправи. — И преди си ме виждала да правя магии, малка сестричке. Ти също си правила.

— Не и като тази.

— Това е основно умение.

— Основно? Миа, така ли е? Ти запали огън от нищото.

— Тя иска да каже, че е същото, като да загубиш девствеността си. Един вид шок — услужливо се намеси Рипли. — Първия път може и да не е чак толкова приятно, колкото си очаквала, но след известно време ставаш все по-добра.

— Нещо подобно — съгласи се Миа. — Сега се съсредоточи, Нел! Ти знаеш как. Проясни съзнанието си. Визуализирай, събери силата. Запали своя огън!

— Не мога…

Миа вдигна ръка и я прекъсна:

— Откъде знаеш, без да си опитала? Съсредоточи се. — Застана зад нея и сложи ръце на раменете й. — В теб има светлина, топлина и енергия. Знаеш това. Събери ги в едно. Почувствай го. Прилича на изтръпване в стомаха и се издига към сърцето. Разпростира се нагоре, изпълва те цялата. — Хвана нежно ръцете на Нел и ги повдигна. — Тече под кожата ти като река, струи надолу по ръцете, стига до върховете на пръстите. Нека излезе! Време е.

Докато двете работеха, Рипли наблюдаваше. В това имаше нещо прекрасно. Сякаш Миа учеше Нел да кара колело, окуражаваше я, вдъхваше й увереност.

Първия път никога не беше лесно както за ученика, така и за учителя — тя знаеше това. От усилието лицето на Нел бе обляно в пот. Мускулите на ръцете й трептяха.

Поляната, която и досега не бе напълно тиха, сякаш завибрира. Въздухът, който и досега не бе напълно неподвижен, сякаш започна да стене. Появи се слаба, колеблива искра. Когато Нел понечваше да отскочи назад, Миа бе до нея, задържаше я на мястото й. Непрекъснато и тихо я окуражаваше, което звучеше като монотонна песен.

Появи се още една искра, този път по-силна.

Рипли видя как Миа отстъпи назад, оставяйки своята малка сестричка да се клатушка сама на колелото. Изпита гняв към себе си, щом усети, че очите й се изпълниха със сълзи, и лек изблик на гордост, щом огънят на Нел заблещука.

За първи път, откакто бе започнала, Нел почувства ударите на сърцето си и учестеното си дишане. Сякаш в кръвта й се вля сила, искряща като сребро.

— По-хубаво е, отколкото да загубиш девствеността си. Прекрасно е и носи радост — прошепна тя. — За мен вече нищо няма да бъде същото.

Обърна се, изпълнена с радост. Но Миа не гледаше към нея, а към Рипли.

— Трябва да бъдем трите.

Вбесена, Рипли преглътна напиращите сълзи: