Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 147

— Трябва ли да правя нещо?

— Да. Нима ще го оставиш да потъне в меланхолия, след като премине фазата на гнева, а трябва да ти кажа, че тогава е много по-трудно да се живее с него. Мисля, че донякъде станахме приятелки, откакто си тук. Направи ми приятелска услуга и му помогни да се отърси от това, преди да го удуша, докато спи.

— Вече разговаряхме.

— Нямам предвид разговори, а действия. Наистина ли е такава сладурана? — обърна се Рипли към Миа.

— Очевидно. Нел, Рипли по свой деликатен начин те моли отново да примамиш Зак в леглото и да разрешите проблемите си с няколко сеанса див секс, което е нейното спасение от всички дразнещи неща.

— Престани да хапеш! Миа се е отказала от секса, което обяснява защо е такава кучка.

— Не съм се отказала. Просто съм по-придирчива от разгонена котка.

— Сексът няма да оправи нещата — бързо и решително заяви Нел, за да сложи край на тази препирня.

Рипли промърмори:

— Да, разбира се, права си.

Миа въздъхна:

— Колкото и да ми е мъчно, не мога да не се съглася с Рипли. Макар и отчасти. Разбира се, за разлика от връзките на Рипли, твоята със Зак не е основана само на секса. Но той е важна част от нея, израз на чувствата ви и вашата близост.

— Както и да го украсяваш, си е просто секс — отвърна Рипли, размахвайки чашата си. — Колкото и възвишен да е Зак, той все пак е мъж. Да бъде около теб и да не изпиташ желание да го съблазниш…

— Рипли, моля те.

— Не непременно да го вкараш в леглото си — с престорено целомъдрен тон поясни Рипли, след като Миа я бе упрекнала, — това би го изнервило. Щом ще си има работа с твоя негодник от Лос Анджелис, трябва да бъде в отлична форма.

— Той се старае да ме държи на разстояние.

— Тогава съкрати разстоянието — без да се замисли, отвърна Рипли. — Ето какво ще направим: аз ще остана да спя в твоята къща тази нощ, а ти ще отидеш у дома и ще се погрижиш за това. От доста време сте заедно, сигурно знаеш как да подходиш.

— Това е подло и манипулативно.

Рипли наведе глава към Нел:

— Какво е твоето мнение?

Неочаквано за самата себе си, Нел се засмя.

— Може би ще намина. Да поговорим — каза тя.

— Наричай го както искаш. — Рипли допи виното си. — Можеш да отнесеш тези чаши и другите неща в кухнята и да си събереш багажа.

— Разбира се. — Нел стана и започна да събира чашите. — Връщам се след минута.

— Не бързай.

Миа почака, докато Нел излезе от стаята.

— Няма да се забави много, така че казвай това, което не искаш да чуе.

— Това, което направих тази нощ, не променя нищо.

— Излишно е да го повтаряш.

— Просто млъкни! — Рипли отново започна да крачи из стаята. Беше проявила слабост само за миг, но точно толкова бе нужно. Беше усетила тежестта и напрежението във въздуха. — Е, добре, идва беда. Няма да се преструвам, че не я усещам и че не съм се опитала да намеря начин да се справя с нея. Вероятно бих могла, но няма да рискувам живота на Зак. Ще участвам в ритуала, Миа. — Погледна я. — Но само този път.

Миа не изпита злорадство.

— Ще запалим ритуалния огън в навечерието на Самхайн. Ще се срещнем в десет часа на Сабат. Зак вече носи талисмана на Нел, но на твое място бих направила нещо за защита на къщата. Спомняш ли си как става?