Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 146

— Няма да ме накарате да бъда третата.

Миа бе видяла сълзите и бе разбрала на какво се дължат. И сега разбираше държането на Рипли.

— Много добре — обърна се тя към Нел. — Навярно вече не умее да го прави.

— Не е твоя работа какво умея и какво не умея да правя — с раздразнение отвърна Рипли.

— Трудно й е да приеме, че е загубила способностите си, след като ти се справи за толкова кратко време.

— Престани да говориш, сякаш не съм тук! Дразниш ме.

— А защо си тук? — гневно я попита Миа. — Двете с Нел можем да компенсираме това, че ти не участваш. — Такъв бе планът й, преди да види Рипли на прага. — Със сигурност нямаме нужда от жалките ти опити. Никога не е била добра колкото мен — отново се обърна Миа към Нел. — Винаги се ядосваше, че това, което бе лесно за мен, на нея й костваше много усилия.

— Бях добра колкото теб.

— Напротив.

— Дори по-добра.

„Аха“, помисли си Миа, Рипли никога не би отхвърлила предизвикателство.

— Докажи го.

Упоритостта на Рипли отстъпи пред неудържимия копнеж и тя прекрачи кръга.

„Не — помисли си Нел. — Само се перчи.“

Рипли не протегна ръцете си като Миа, а енергично ги тръсна и от пръстите й пламна огън, който достигна земята. Миг след това просъска като змия:

— Направи го, за да ме предизвикаш.

— Може би — и успях. Е, както виждаш, небето не се стовари върху нас. Ти направи избора си, Рипли. Нямаше да те подтикна, ако ти самата не го искаше.

— Това не променя нищо. Направих го само веднъж.

— Щом така казваш, но би могла да пийнеш малко вино, докато си тук.

Миа погледна към трите пламъка, докато вдигаше бутилката. Този на Рипли бе по-голям от нейния — заради гнева й. „Но не е толкова изящен“, помисли си тя със задоволство.

Докато наливаше виното, усети огън в себе си. Това бе обнадеждаващо.

Когато се върнаха в къщата на Миа, изпиха по още една чаша.

Рипли неспокойно се разхождаше от прозорец до прозорец, подрънквайки с дребните монети в джоба си. Миа не й обръщаше внимание. Откакто я познаваше, не помнеше Рипли да е била спокойна по душа. А в момента усещаше, че води вътрешна борба със себе си.

— Решила ли си как да оправиш отношенията си със Зак?

Нел й хвърли бегъл поглед. Седеше на пода, хипнотизирана от огъня.

— Не. Имам съвсем малка надежда, че Евън ще се разведе с мен и ще ми спести главоболието. Но знам, че не това е същността на проблема.

— Ако не се противопоставиш на грубияните, те те стъпкват.

Нел се възхищаваше на Рипли. „Силна, издръжлива я винаги готова за действие“, помисли си.

— Да знаеш това и да го изпълниш са две различни неща. Евън никога не би могъл да разклати душевното равновесие на човек като теб.

Рипли повдигна рамене:

— Тогава възстанови своето.

— Ще го направи, когато е готова — намеси се Миа. — Ти най-добре от всички би трябвало да знаеш, че е невъзможно да наложиш принудително убежденията, идеите и начина си на поведение на друг човек. Или да прогониш нечий страх.

— Сърдита ми е, защото нараних Зак. Не мога да я обвинявам.

— Той е голямо момче. — Рипли сви рамене и седна на страничната облегалка на дивана. — Междувременно какво ще правиш по въпроса за отношенията си с него, имам предвид — със Зак?