Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 144

— О, за бога! Едва ли запалването на една или две свещи е нарушение на обета ти да не се занимаваш с магии. — Миа грабна чантата и наперено се отправи към камъните.

— Аз ще го направя — настоя Нел. — Няма смисъл и двете да се ядосвате, по-добре е всяка от вас да прави каквото иска.

— Защо си толкова разгневена? — Рипли сниши глас и се наведе, когато Миа се върна, за да избере от чантите това, което й трябваше. — Обикновено се налага здравата да се потрудя, за да те извадя от кожата ти.

— Може би тези дни кожата ми е изтъняла.

— Изглеждаш уморена.

— Наистина съм уморена. Задава се нещо и го чувствам все по-близо. Не знам колко дълго ще мога да го задържа или дори дали е по силите ми. Ще бъде пролята кръв. — Сграбчи Рипли за ръката и я задържа. — И ще има болка, насилие и скръб. Страхувам се, че без кръга ще има и смърт.

— Ако си толкова сигурна в това и се боиш, защо не си повикала някого? Познаваш и други.

— Това не е работа за други и ти го знаеш. — Миа се обърна и погледна към Нел. — Може би тя е достатъчно силна. — Изправи се и свали качулката си. — Нел, ще запалим огнения кръг.

Рипли не бе очаквала, че ще изпита такъв копнеж, какъвто премина през тялото й, докато гледаше изпълнението на основния ритуал и в съзнанието й отекваха познатите думи. „Отказах се от това“, напомни си тя. Беше го отхвърлила. Гледаше как проблясват магическата пръчка и камата. Винаги бе предпочитала меч. Сви устни, докато наблюдаваше как Миа запали свещите с кибритена клечка. Когато отвори уста да попита защо, Миа й хвърли предупредителен поглед. „Чудесно, винаги става така, както ти желаеш“, помисли си Рипли, но запази коментарите за себе си.

— Земя, вятър, огън, вода — стихии четири, чуйте този зов на своите дъщери. Докато Луната горе свети, в магическия кръг се появете!

Миа очакваше с отметната назад глава и вдигнати нагоре ръце. Изви се вятър, почти засвистя, пламъците на свещите се удължиха право нагоре, въпреки вихрушката, която брулеше всичко наоколо. Земята под краката й леко потрепери, а ароматната течност в казана започна да бълбука.

Когато отново свали ръцете си, всичко утихна.

Нел затаи дъх. През изминалите месеци бе видяла, бе чула и самата тя бе правила фантастични неща. Но до тази нощ не се бе наслаждавала на такава ярка демонстрация.

— Силата е в очакване — каза Миа и й подаде ръка. Когато Нел я стисна, усети, че кожата и е топла, почти гореща. — Тя се крие в теб. Твоята връзка е въздухът и когато го призовеш, ти става по-лесно. Но стихиите са четири. Тази вечер ще запалиш огън.

— Ритуален огън? Но не донесохме дърва.

Миа отстъпи назад с лека усмивка.

— Не са ни необходими. Съсредоточи се, проясни съзнанието си. Този огън не гори, никому той не вреди. Тъмнината озарява и с магия засиява. Златна кула ти създай, силата си осъзнай. Щом се заловиш с това, да не носи то вреда.

— Твърде рано е за нея — обади се Рипли извън кръга.

— Тихо, не се намесвай! Погледни ме, Нел! Вярвай в себе си и в мен. Гледай и се учи!