Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 143

— С нас? Къде ще ходим?

— В кръга. Донесе ли каквото ти казах?

— Да. — Нел потупа голямата кожена торба, която носеше.

— Добре. Ще взема всичко необходимо и тръгваме.

Рипли свободно се разхождаше наоколо, докато Миа се приготвяше. Винаги бе харесвала къщата на скалите. Обичаше я. Големите стаи, пълни с мебели, странните ъгли, масивните резбовани врати и излъсканите подове.

Тя би се задоволила с една стая и легло, но трябваше да признае, че къщата на Миа има стил и е от класа. Що се отнася до атмосферата, беше несравнима. Освен че имаше класа, стил и атмосфера, къщата бе и удобно място, където човек знаеше, че би могъл да се отпусне на някое кресло и да изпъне уморените си крака.

Рипли си спомни, че някога бе тичала свободно и винаги бе добре дошла тук — като домашен любимец. Изведнъж с тъга осъзна колко много й липсва всичко това.

— Все още ли използваш стаята с фронтона? — попита неочаквано, докато Миа избираше червено вино от полицата.

Когато тя се обърна, погледите им се срещнаха и в съзнанието им изплуваха общи спомени.

— Да, някои от нещата ти още са там — отвърна Миа, докато увиваше три чаши в бяла ленена кърпа.

— Не ги искам.

— Все още са там — за всеки случай. Щом си тук, можеш да носиш тази чанта. — Миа посочи към нея и взе другата, в която бяха виното и чашите. Отвори задната врата и Изис се втурна навън. Това изненада Нел, тъй като обикновено котката не идваше с тях.

— Тази нощ е специална. — Миа вдигна качулката на пелерината, която бе наметнала на раменете си. Беше черна, с вишненочервена подплата. — Тя знае това. Наближава Самхайн. Нел трябва да се упражнява в запалването на ритуалния огън.

Рипли рязко вдигна глава:

— Не смяташ ли, че избързваш?

Докато вървяха, Миа внимателно разглеждаше Луната. Сърпът бе съвсем тънък и скоро щеше да настъпи новолуние. Около сребристобялата светлина се виждаше мъгла, по-гъста и по-черна от небето.

— Не.

Раздразнена, че Миа отново събуди тревогите й, Рипли сви рамене.

— Хелоуин. Смъртта се надига. Нощта е изпълнена със зли духове и само смелите и глупците се разхождат в мрака.

— Глупости! — безгрижно отвърна Миа. — Но няма смисъл да поемаме в тази посока и да плашим Нел.

— Краят на третия и последен лунен цикъл за годината. — Нел дълбоко вдиша от нотния въздух. — Време да си спомним за мъртвите, да празнуваме вечния кръговрат. Говори се също, че през тази нощ завесата между живота и смъртта е най-тънка. Не е нощ на злото, а време за радост. И, разбира се — рожденият ден на Миа.

— Този път голямата тройка и голямата нула — добави Рипли.

— Не бъди толкова самодоволна! — В гласа на Миа се долови хаплива нотка, която съвсем не бе безобидна. — Ти също ще навършиш тридесет след шест седмици.

— Да, но ти винаги ще си по-голяма от мен.

Изис вече бе на полянката и стоеше в средата, неподвижна като сфинкс.

— Имаме няколко свещи за светлина, докато работим. Можеш да ги закрепиш по камъните, Рипли, и да ги запалиш.

— Не. — Рипли демонстративно показа, че ръцете й се пъхнати в джобовете на шушляковото яке. — Мога да нося чантата ти с джунджурии, но нямам намерение да участвам.