Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 142

„Кръв по Луната“, помисли си Рипли. Видението на Нел: Зак, облян в кръв, съпругът й — психопат и потенциален убиец, а и собствените й обезпокоителни сънища. Не й бе приятно да навлиза в територията на предзнаменованията, но… по дяволите, те не вещаеха добро!

— Какви намерения имаш, докато аз се грижа за любовта на живота ти в Централата на вещиците?

През тези тридесет години съжителство бе научил и още нещо: винаги можеше да разчита на Рипли.

— Ще направя вечерната обиколка, която обикновено правим двамата, ще си купя храна за вкъщи, ще се прибера у дома и ще вечерям сам.

— Ако смяташ, че с това ще ме накараш да те съжалявам, грешиш. На драго сърце бих се съгласила да разменим местата си. — Рипли тръгна към вратата. — Ще отида у Нел да й съобщя, че ще се мъкна подир нея тази нощ. Пази се.

— Моля?

— Не искам да говоря за това. Просто те предупреждавам.

— Ще се пазя.

— И купи бира. Изпил си и последната бутилка.

Рипли затръшна вратата, защото… ами просто така.

Миа замени амулетите с нови. С всеки изминал ден като че ли въздухът ставаше малко по-тежък. Сякаш нещо го притискаше надолу. Погледна навън. Вече бе почти тъмно. В края на октомври нощите бяха толкова дълги, имаше толкова много часове преди зазоряване!

За някои неща не бе разумно да се говори, дори да се мисли през нощта. Тя бе като отворен прозорец.

Запали сушен градински чай, за да отблъсне отрицателната енергия, сложи обиците си с аметисти — за усилване на интуицията. Изкушаваше се да пъхне малко розмарин под възглавницата си, за да пропъди неприятните сънища. Но трябваше да види и разбере какво да очаква. Добави на верижката около шията си яспис, който подсилваше енергията и отстраняваше стреса.

За първи път от години бе подложена на постоянен стрес.

„Тази вечер не е време да мисля за това“, напомни си. Щеше да посвети Нел в следващата стъпка, което бе радостно събитие.

Миа стисна магическата торбичка в джоба си, която бе напълнила с кристали и билки и бе завързала със седем възела, както бе научила и Нел. Мразеше да бъде толкова нервна, сякаш очаква да се случи нещастие. Струваше й се глупаво, защото цял живот се бе учила как да предвижда и отблъсва беди.

Чу шума от приближаващата се кола и видя светлини, които проблеснаха в предните прозорци. Докато вървеше към вратата, мислено си представи как излива стреса в малка сребърна кутийка и я заключва.

Когато отвори вратата, бе възвърнала спокойния си израз. Докато не съзря Рипли.

— На обиколка ли, заместник-шериф?

— Просто се чудех какво да правя. — Рипли беше изненадана да види Миа, облечена в дълга черна рокля, защото тя рядко носеше черно. Трябваше да признае, че тази жена невинаги е предсказуема. — Специален повод ли има?

— По случайност — да. Нямам възражения да присъстваш, стига Нел да желае. Но недей да се месиш.

— Не проявявам толкова голям интерес към теб, че да се намеся.

— Дълго ли ще продължи този спор? — закачливо попита Нел. — Надявах се да получа чаша вино.

— Мисля, че свършихме. Влизайте и добре дошли. Ще вземем виното с нас.