Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 141

— Подценяваш го.

— Не мисля така. Смятам, че нито аз, нито Рипли, нито Миа сме за подценяване. И много други жители на острова, които биха се застъпили за теб.

— Не знам дали съм в състояние да сторя това, за което ме молиш. Вече повече от година правя всичко възможно да не открие, че съм жива и къде се намирам. Не знам дали ще намеря сили отново да се изправя срещу него. Имам нужда от време да помисля.

— Добре. Когато решиш, кажи ми. — Зак се спря, за да свали от лицето си торбичката с леда, който вече бе почти разтопен. Болката в челюстта не го интересуваше особено и той отвори торбичката и изсипа съдържанието й. — Щом не искаш да се омъжиш за мен, Нел, приемам го. Но след като помислиш върху всичко това, бих искал да узная решението ти.

— Обичам те. Нямам нужда да го обмислям.

Зак дълго стоя, загледан в нея, в тихата гора, където листата на дърветата бяха запазили ярките си багри, а във въздуха все още се долавяше ароматът на вчерашния дъжд.

Хвана я за ръцете.

— Ще те изпратя до дома.

Осемнадесета глава

Рипли отправи към Зак най-умоляващия поглед, на който бе способна, и започна да хленчи. Обикновено не го правеше често, а го използваше само за по-силно въздействие.

— Но аз не искам да ходя у Миа.

Зак живееше с нея почти от тридесет години и имаше имунитет към подобна тактика. Все пак трябваше да признае, че е убедителна.

— Когато беше малка, почти се бе пренесла да живееш у тях.

— Тогава — да, но не и сега. Не виждаш ли разликата? Защо не отидеш ти?

— Защото съм мъж. Ще се въздържа и няма да те попитам дали виждаш разликата. Бъди приятел, Рип.

Рипли се завъртя в кръг и тропна с пети по пода:

— Щом Нел ще прекара нощта у Миа, тя ще я пази. За бога, Зак, не се дръж като загрижена майка! Онзи негодник в Лос Анджелис дори не знае, че е жива.

— Ако съм прекалено предпазлив, всички трябва да го приемат. Не искам да шофира сама до скалите. — При мисълта как колата й прелита над шест хиляди километра оттук кръвта му се смрази. — Докато всичко се уреди, искам да бъде наблюдавана непрекъснато.

— Тогава сам я дръж под око. Вие двамата решавате дали да бъдете злочести влюбени или новите Уорд и Джун Клийвър.

Зак не отвърна на оскърблението, защото се досети, че целта й е да предизвика кавга и да се измъкне от това, за което я бе помолил.

— Никога няма да си обясня как е възможно аз да знам повече за жените от теб, след като ти си представителка на същия вид.

— Гледай ти!

Все пак не се бе сдържал да отвърне на обидата.

— Тя няма нужда постоянно да се навъртам около нея. Не се нуждае от мъж, дори забележителен представител на този пол като мен, който да я притеснява. Трябва да вземе трудни решения. Старая се да стоя на известно разстояние, без да се натрапвам, докато достигне до тях.

— Господи! Явно доста си поразмишлявал.

Истината бе, че Зак я поставяше в трудно положение. Искаше от нея да държи под око Нел, докато самата тя смяташе, че трябва да пази него. От два дни, след като й бе разказал историята на Нел, нямаше миг спокойствие.