Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 139

— Потърси ли помощ?

В горичката бе толкова тихо, че се чуваха стъпките им по вече застланата с окапала шума земя.

— Не веднага. Знаех, че съществува такъв вид насилие. Бях чела статии, истории. Но това не се отнасяше за мен. Не бях част от този цикъл. Произхождах от добро, стабилно семейство, бях омъжена за интелигентен, преуспяващ мъж. Живеех в голяма красива къща, имах прислуга. — Пъхна ръка в джоба си. Беше си направила магическа торбичка за кураж и внимателно я бе завързала със седем възела. Започна да я мачка с пръсти и това й помогна да успокои нервите си. — Причината за тези наказания бе, че правя грешки. Мислех си, че щом веднъж се науча, всичко ще бъде наред. Но ставаше все по-лошо и не можех да продължавам да се самозалъгвам. Една нощ ме повлече за косата нагоре по стълбите. Тогава имах дълга коса — поясни тя. — Помислих си, че ще ме пребие, ще ме изнасили и после ще ме убие. Не направи нито едно от тези неща. Но осъзнах, че би могъл да ги направи, а аз нямаше да бъда в състояние да го спра. Отидох в полицията, но той е влиятелен човек с големи връзки. Имах няколко синини — нищо сериозно. Те не предприеха нищо.

При тези думи Зак пламна:

— Трябвало е да те отведат в приют за жертви на домашно насилие.

— Според тях бях богата, разглезена жена — кукла, която създава неприятности. Няма значение — отегчено продължи Нел. — Където и да ме отведяха, щеше да ме намери. Веднъж избягах и той ме откри. Платих си за това. Накара ме да разбера нещо съществено: че му принадлежа и никога не бих могла да го напусна. Където и да отидех, щеше да ме намери, защото ме обичаше. — При тези думи я побиха хладни тръпки. Спря и се обърна с лице към Зак. — Неговата представа за любовта бе такава. Извън всякакви правила и граници. Егоистична, студена, маниакална, силна. Би предпочел да ме види мъртва, отколкото да ми позволи да го напусна. Не преувеличавам.

— Вярвам ти. Но си избягала.

— Защото мисли, че съм мъртва.

Без да влага емоции, Нел му разказа какво бе сторила, за да се отърве от веригите.

— Господи, Нел! — Зак хвърли торбичката с леда на земята. — Цяло чудо е, че не си се самоубила.

— И да оцелеех, и да загинех, щях да бъда свободна. Още в мига, когато колата прелетя над скалите, започнах пътуването си към този остров и към теб.