Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 12

Кухнята бе точно такава, за каквато бе мечтала, а не идеална според нечии други представи. Когато й останеше време, щеше да отиде до градинарския център на острова, за да вземе семена. Някои от тях щеше да засее в сандъчета на перваза на прозореца, всички на едно място, както обичаше да прави с другите неща. Нищо, абсолютно нищо в дома й нямаше да бъде еднообразно, съвършено и помпозно. Нямаше да има мрамор, море от стъкло и внушителни саксии с ужасни екзотични цветя, без топлота и аромат. Нямаше…

„Престани!“, каза си тя. Беше време да спре да си напомня какъв не бива да бъде домът й и да се замисли какъв трябва да бъде. Миналото щеше да я преследва, докато не затвореше плътно вратата след себе си и не пуснеше резето.

Когато слънцето се показа и огря източните прозорци, тя пъхна първата партида сладки във фурната. Спомни си за червендалестата жена, която й бе помогнала на пазара. Доркас Бърмингъм. „Какво прекрасно старомодно име!“, помисли си Нел. Продавачката бе изпълнена с добронамереност и любопитство. По-рано Нел се дразнеше от любопитството на хората и това я бе накарало да се затвори в себе си. Но сега бе в състояние да бъбри, да отговаря нехайно на някои въпроси, а други да избягва.

Сладките изстиваха на решетката и бе ред кифличките да отидат във фурната. Когато кухнята се изпълни със светлина, Нел запя, за да посрещне настъпващия ден.

Лулу скръсти ръце пред мършавите си гърди. Миа знаеше, че по този начин се опитва да си придаде заплашителен вид. Тъй като бе висока метър и петдесет и тежеше четиридесет и пет килограма с мокри дрехи, трябваше да се потруди доста, за да изглежда заплашително.

— Не знаеш нищо за нея.

— Знам, че е самотна, търси работа и попадна на подходящото място в подходящото време.

— Не е тукашна. Не можеш просто да наемеш една непозната, да й дадеш пари назаем и квартира, без дори да провериш произхода й. Няма нито една препоръка, Миа. Нито една. Откъде би могла да знаеш, че не е психопатка, бягаща от закона?

— Пак си чела някой криминален роман, нали?

Лулу се намръщи, но на миловидното и лице тази гримаса приличаше по-скоро на горчива усмивка.

— На света има лоши хора.

— Да, има. — Миа отпечата на принтера бланка за поръчка, която свали от компютъра. — Без тях не би имало нито баланс в живота ни, нито предизвикателство. Нел бяга от нещо, Лу, но не от закона. И съдбата я е насочила насам. Тя я доведе при мен.

— Но понякога съдбата забива нож в гърба ти.

— Много добре знам това. — С разпечатките в ръка, Миа се отправи към офиса си, следвана по петите от Лулу. Само фактът, че Лулу Кабът почти я бе отгледала, възпря Миа да не й каже да си гледа работата. — Би трябвало да ти с известно, че мога да се пазя.