Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 137

Нел потръпна, когато видя първия удар с юмрук. Чуха се по-силни викове, които отекнаха в ушите и като грохота на морските вълни. Погледът й се премрежи.

Зак изви назад ръцете на единия мъж, а Рипли — на другия. И двамата бяха извадили белезниците. Последва блъскане, ругатни и закани.

Изведнъж единият от братята рязко се изви към другия, но не успя да го улучи и юмрукът му се стовари върху лицето на Зак.

Нел видя как Зак разтърси глава и цялата тълпа затаи дъх. Всички застинаха като на стопкадър.

Вече тичаше натам, когато отново настъпи раздвижване и глъчка.

— По дяволите, Ед! Арестуван си — Зак и Рипли едновременно закопчаха белезниците. — Ти също, Бил. За назидание. И двамата сте луди за връзване. Всички да се разотиват и да си гледат работата! — нареди Зак, докато водеше Ед между хората.

Изведнъж съзря Нел, която стоеше на тротоара като подплашена сърна. Отново изрече проклятие.

— Хайде, шерифе, знаеш, че не исках да ударя теб.

— Все едно кого си искал да удариш. — Но Зак промени мнението си, когато усети вкус на кръв в устата си. — Току-що нападна полицай.

— Той започна всичко това.

— Не е вярно — отвърна Бил, докато Рипли бързо го водеше напред. — Но със сигурност аз ще го довърша, когато ми се удаде удобен случай.

— И кого ще повикаш на помощ?

— Млъкни! — заповяда му Рипли. — Вие сте двама четиридесетгодишни хулигани.

— Ед го удари с юмрук, защо замъквате и мен?

— И двамата сте нарушители на обществения ред. Ако искате да трошите главите си, правете го у дома, а не на улицата.

— Няма да ни отведете в ареста, нали? — Поуспокоен, щом видя какво го очаква, Ед го удари на молба: — Хайде, Зак, знаеш, че жена ми ще ми одере кожата, ако ме затвориш. В края на краищата това е семейна работа.

— Не и когато става на моята улица и когато лицето ми е пострадало. — Долната му челюст гневно трепереше. Въведе Ед право в участъка и го заключи в една от малките арестантски килии. — Ще имаш малко време да се поохладиш, докато дойде време да се обадя на жена ти. Дали ще бъде толкова загрижена, че да дойде и да те освободи под гаранция — това си с нейна работа.

— Същото се отнася и за теб — весело каза Рипли на Бил, докато сваляше белезниците му и го буташе към килията.

Щом вратите на килията бяха затворени и заключени, тя изтупа ръцете си от праха.

— Ще напиша подробен доклад. Печатам по-бавно от теб. Ще се обадя и на съпругите, въпреки че подозирам, че ще научат за това още преди да се заема с доклада.

— Да. — Зак гневно изтри устата си с ръка и я изцапа с кръв.

— Ще трябва да сложиш лед на челюстта си, а също и на устната. Ед Сътър има огромен юмрук. Хей, Нел, защо не отведеш нашия герой у вас и не му дадеш малко лед?

Зак не бе забелязал, че Нел е влязла. Бавно се обърна и втренчено се загледа в нея, докато тя стоеше на прага на отворената врата.

— Да, разбира се — съгласи се Нел.