Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 136

— Знам. — Тя се приближи, сложи ръце на раменете му и зарови брадичка в косите му. — Може би аз бих го приела. — Въпреки че не можеше да си представи да обича някого толкова силно, че да бъде изправена пред подобен избор. — Но разбирам, че ти не можеш. Единственото, което ми се струва трудно за разбиране, е защо, щом я обичаш и желаеш, не искаш да получиш обяснение. Заслужаваш да знаеш цялата истина.

— Няма да я разпитвам — не само защото не действам по този начин, а и защото имам чувството, че човекът, за когото е омъжена, все още има силно влияние върху нея.

— Зак. — Рипли извърна глава и потърка буза в косите му. — Хрумвало ли ти е, че може би се страхува да се разведе?

— Да. — Стомахът му внезапно се сви. — Стигнах до този извод около три сутринта. Истина е, че се боря с много различни чувства. Но това не променя положението. Тя е омъжена и не ми го каза. Явно не вярва, че може да разчита на мен, каквото и да се случи. — Посегна и стисна ръката й в своята.

Така ги завари Нел, когато отвори вратата. Рипли я стрелна с укорителен поглед, а Зак дори не вдигна очи.

— Трябва да поговоря с теб насаме. Моля те.

Рипли инстинктивно стисна ръката му, но Зак раздвижи своята.

— Сестра ми тъкмо тръгваше да патрулира.

— О, да, отпращаш ме точно когато става най-интересно.

Докато обличаше якето си, й хрумна, че именно в моменти като този се казва, че напрежението се долавя във въздуха. Разсея го Бетси, която подаде глава през врата.

— Шериф Тод… Здравейте Нел, Рипли. Шерифе, Бил и Ед Сътър се сбиха пред хотела. Изглеждат доста настървени.

— Ще ги разтърва.

След тези думи на Рипли Зак стана:

— Не. Двамата ще ги разтървем.

Братята Сътър или налитаха на бой, за да бранят семейната чест, или се вкопчваха един в друг с неистова омраза. И двамата имаха телосложения на бикове и той реши, че е най-добре да не оставя Рипли да застава сама между тях. Само за миг погледна към Нел, преди да излезе:

— Трябва да почакаш.

Побиха я хладни тръпки и тя потърка ръце. Трудно бе да понесе леден поглед от мъж, способен на такава топлота. Нямаше да й бъде лесно с него. Странно защо, предишната вечер бе убедена, че ще прояви разбиране към нея. Очакваше търпеливо да я изслуша, да изпита съчувствие и да я прегърне.

Щом остана сама в участъка, Нел осъзна, че това е било заблуда, която сега напълно изчезна. Беше дошла тук, преглъщайки гордостта си, рискувайки да загуби душевния си мир и равновесие, а в отговор бе получила един-единствен леден поглед. Е, тогава може би трябваше да се откаже.

Отвори вратата и преди да измине няколко крачки, видя и чу суматохата на улицата. Застинала на място, със скръстени ръце, проследи грозната сцена.

Двама едри мъже с късо подстригани коси блъскаха кореми един в друг и сипеха ругатни. На безопасно разстояние се бе събрала тълпа зяпачи, някои от които, изглежда, бяха избрали страна в двубоя и крещяха имената им. Зак и Рипли вече си бяха проправили път сред хората и казаха нещо, което не достигна до слуха й, но укроти тълпата поне за миг. Думите им нямаха особено въздействие върху братята Сътър, които размахваха юмруци един срещу друг.