Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 134

— Наранила си го двойно, Нел. Веднъж, защото не си се хвърлила в обятията му от радост, когато ти е предложил. — Миа замълча и повдигна вежди. — Казах ти, че не съм веща в тази област, но е напълно естествено един мъж да бъде сърдит, когато предлага на любимата си брак, а тя отговаря: „Не, благодаря.“

— Не съм пълна идиотка, Миа.

— Разбира се, скъпа. Съжалявам. — Макар и леко развеселена от хапливия й тон, Миа застана зад дивана и погали косите й със съчувствие. — Бих казала, че си го наранила дори тройно. Засегнала си чувството му за чест. Изведнъж е разбрал, че е навлязъл в чужда територия.

— О, нима? Аз не съм преследван дивеч.

— Зак е човек с принципи. Всъщност убедена съм, че би ги нарушил, дори ако знаеше. Ако ти му бе разкрила истината. Щеше да приеме обстоятелствата, защото те обича и желае да изпита облекчение, че си се измъкнала от ужасяващата ситуация. Но трудно ще преглътне факта, че си го държала в неведение и си допуснала сляпо да се влюби в теб.

— Защо не може да проумее, че бракът ми с Евън не означава нищо за мен? Аз вече не съм Хелън Ремингтън.

— Утеха ли искаш или истината? — рязко попита Миа.

— Не мога да получа и двете. Нека бъде истината.

— Ти си го накарала да се почувства измамен. Освен това си му казала, че нямаш намерение да прекратиш брака.

— Не мога…

— Изслушай ме. Без да го прекратиш, не може да има ново начало. Изборът е твой, Нел. Никой не е взел това решение вместо теб. Не даваш възможност на Зак да се застъпи за теб, да се изправите срещу проблемите ти заедно или както навярно би предпочел — да застане пред теб, лице в лице с твоя демон, Нел. — Седна до нея и хвана ръцете й. — Нима мислиш, че Зак носи полицейска значка за развлечение, заради жалката заплата или заради властта?

— Не. Но той не може да разбере на какво е способен Евън. Миа, у този човек се таи лудост. Хладна лудост, необяснима и за мен, която не би се спряла пред нищо.

— Повечето хора смятат думата зло за много драматична — каза Миа, — а всъщност е съвсем проста.

— Да. — Развързаха се няколко възела. Досега би трябвало да е проумяла, че не е нужно да обяснява това на Миа. — Той не може да разбере и че потръпвам само при мисълта отново да видя Евън, да чуя гласа му. Мисля, че този път бих рухнала.

— Не си толкова слаба.

Нел поклати глава.

— Той… пред него сякаш се смалявам. Не знам дали разбираш какво искам да кажа.

— Разбирам. Искаш ли магия, талисман, който да те предпазва от единия мъж и да ти помогне да имаш другия?

Миа протегна ръка и погали лъскавия гръб на Изис. Котката повдигна глава и погледна стопанката си в очите — сякаш с разбиране, а после се сви на кълбо.

— Има неща, които могат да се направят — разпалено заговори тя, — за закрила, концентриране и усилване на енергията. Но най-важна е силата, която е в самата теб, Нел. Засега… — Свали сребърния медальон от врата си. — Дала си талисмана си на Зак, а аз ще ти дам един от своите. Бил е на прабаба ми.