Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 133

— Може би е така. Но те предупредих, че не мога да споделя всичко. Затова не се впусках в подробности.

— Не са подробности, по дяволите! Все още си омъжена за човека, който ти с причинил това.

— Да.

— Имаш ли намерение да прекратиш брака си?

— Не.

— Е, тогава всичко е ясно. — Зак грабна обувките и якето си.

— Не искам да открие къде съм. Не мога да допусна да ме намери.

Той понечи да дръпне вратата, но за миг задържа ръката си върху дръжката.

— Замисляла ли си се някога, поне веднъж поглеждала ли си ме в очите, за да се убедиш, че можеш да разчиташ на мен? Готов съм да сторя всичко, за да защитя дори непознат. Това ми е работата. Как е възможно да ти хрумне, че не бих го направил за теб?

„Знам“, помисли си Нел, докато гледаше как той се отдалечава от нея. Това бе само едно от нещата, които я плашеха. Не бе в състояние да извика. Остана сама с мъката си в къщата, която бе превърнала в защитен дом. Сега тя й се струваше пуста.

Седемнадесета глава

— Загубих го. Разруших всичко.

Нел седеше в разкошната всекидневна на Миа, пред буйния огън в камината, и отпиваше лековит чай от канела. Изис бе изтегнала топлото си грациозно тяло в скута й като меко одеяло. Но нищо не можеше да подобри настроението й.

— Може би просто си го наранила. Не се е случило нищо фатално.

— Не мога да поправя това, Миа. Всичко, което ми каза, беше вярно. Не искам да мисля така, но е самата истина. Нямах право да позволя нещата да станат толкова сериозни.

— Нямам подръка власеница, но съм убедена, че можем да изгладим нещата. — Пред смаяния поглед на Нел Миа кокетно повдигна едното си рамо. — Съчувствам и на двама ви. Факт е, че сте влюбени и че всеки от вас е постъпил така, както смята, че е правилно. Помежду ви има нещо, което не на всички е отредено да изпитат. Няма за какво да съжаляваш.

— Не съжалявам, че го обичам и че споделя чувствата ми. Съжалявам за много други неща, но не и за това.

— Тогава всичко е наред. Трябва да предприемеш следващата стъпка.

— Няма следваща стъпка, защото по закон съм свързана с друг. Дори ако Евън реши да се разведе с мен, без да се срещаме лице в лице, пак не мога да се омъжа за Зак. Самоличността ми е фалшива.

— Подробности.

— Не и за него.

— Да, права си. — Миа почука с добре поддържаните си нокти по чашата, докато обмисляше нещо. — Зак си е такъв, вижда някои неща само в черно и бяло. Съжалявам, че не помислих за това по-рано и не те предупредих. Познавам го добре — продължи тя, след като се изправи и се протегна. — Не предвидих, че толкова скоро ще поиска да узаконите връзката си. Не съм много веща по интимните въпроси. — Наля си още чай, замислено се разходи из стаята и отпи глътка.

Имаше два дивана, тапицирани в зелен цвят, които биха примамили всеки да се отпусне върху тях. Бяха отрупани с меки лъскави възглавнички. Материята бе особено важна, защото когато ставаше въпрос за отдих, Миа държеше на лукса.

В стаята имаше много антики, тъй като тя предпочиташе старите пред новите неща, освен ако не ставаше въпрос за техническо оборудване. Килимите, постлани върху кестеновия паркет на пода, бяха поизбелели. Навсякъде имаше цветя в скъпи кристални вази или в пъстро изрисувани бутилки без особена стойност. Някои от свещите, с които се бе обградила във всяка стая, бяха запалени. Белите — за успокоение.