Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 131

Докато лежеше, сгушена до него, и усещаше с дланта си ударите на сърцето му, струваше й се, че нищо не може да ги достигне. Убежището й бе сигурно и двамата бяха в пълна безопасност в него. Сега всичките й тревоги и прокрадващият се в мислите й ужас й се струваха глупави. Те бяха просто влюбена двойка, лежаха прегърнати и слушаха отшумяващата навън буря.

— Чудя се дали някога ще се науча да въздействам върху предметите.

— Скъпа, вече се справяш доста добре — засмя се Зак.

— Не. — Закачливо го побутна. — Имам предвид преместване на предмети от едно място на друго. Ако владеех това умение, щях да съчиня подходящо заклинание и пилешката супа да дойде тук сама.

— Нима правите и такива неща? — попита той.

— Сигурна съм, че Миа може, стига да го пожелае силно. Но начинаеща ученичка като мен трябва да стане, да отиде до кухнята и да свърши всичко по старомодния начин. — Извърна глава, целуна го по рамото и се изправи.

— Какво ще кажеш ти да останеш тук, а аз да донеса супата?

Нел му хвърли укорителен поглед през рамо, докато вървеше към гардероба, за да облече халата, който най-сетне се бе решила да купи.

— Много хитро от твоя страна — да предложиш това, след като вече станах.

— И аз си помислих същото. Е, за да не се сърдиш, ще стана да ти помогна с нещо.

— Чудесно! Тогава извади от банята онази купчина мокри парцали.

— Мокри парцали?

Едва след минута осъзна, че Нел има предвид дрехите му. Вече бе излязла от стаята, когато той скочи от леглото и грабна мокрите си панталони от пода. Бръкна в джоба и си отдъхна, щом напипа малка кутийка.

Влезе при нея в кухнята. Беше сложила погача на дъската за рязане и пълнеше купичките със супа. „Толкова е неустоима с този халат! — помисли си той. — И изглежда толкова щастлива тук!“ Краката й бяха боси, а косата — леко разрошена.

— Нел, защо не я оставим за малко да изстине?

— Не би било зле. Искаш ли вино?

— След минута. — „Странно“, помисли си Зак. Би трябвало да бъде нервен, поне малко, а се чувстваше напълно спокоен. Сложи ръце на раменете й, завъртя я към себе си и плъзна длани надолу до лактите й. — Обичам те, Нел.

— Аз…

Думите й бяха прекъснати с целувка.

— Хрумнаха ми различни начини да направя това. Да излезем с колата някоя вечер, да се разходим по плажа при следващото пълнолуние или да отидем на официална вечеря в хотела. Но сега сме на най-подходящото място, в най-подходящия момент.

Усети, че нещо я пронизва в стомаха. Прие го като предупреждение, но не можа да стори нищо. Беше като вцепенена.

— Дълго умувах как да ти предложа, опитвах се да реша кои са най-подходящите думи и как да ги кажа, но единствените, които ми идват наум в момента, са: Обичам те, Нел. Омъжи се за мен.

Тя леко въздъхна, докато радостта и скръбта се бореха в съзнанието й.

— Зак, съвсем отскоро сме заедно.

— Можем да почакаме известно време, ако желаеш, въпреки че не виждам смисъл.

— Защо просто не оставим нещата такива, каквито са?

Беше си представял най-различни реакции от нейна страна, но не и това, че ще долови страх в гласа й.