Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 129

Никой от двамата не споменаваше за тези допълнения или за дрехите за преобличане, които бе оставил на полицата в нейния шкаф. Не изтъкваха и факта, че рядко прекарват някоя нощ разделени. Зак знаеше, че другите жители на селото често говорят за тях. Забелязваше намигванията и беше свикнал неговото и нейното име да се изплъзват от устата на хората заедно, сякаш са една дума. Но не бяха обсъждали това помежду си. Може би някакво суеверие ги възпираше да разговарят за нещата, които най-много се страхуват да не загубят. Или просто проявяваха нерешителност.

Не бе сигурен дали има значение, но знаеше, че е крайно време да предприемат нова стъпка. Самият той я бе направил днес следобед на континента, след като бе взел най-важното решение в живота си. Не можеше да скрие задоволството си от това. Отначало бе малко неспокоен, но чувството му бързо бе отминало. Дори неприятното пътуване през бурното море обратно към острова не се бе отразило на настроението му.

Звуците, които достигнаха до него от другата страна на завесата, го стреснаха и го накараха да действа бързо. Разсея се за миг и удари лакътя си в стената, след което прозвуча порой от ругатни.

— Добре ли си? — Разкъсвана между насмешка и съчувствие, Нел прехапа устни и притисна купчината мокри дрехи към гърдите си.

Зак рязко остави подвижния душ и дръпна завесата.

— Тази баня е опасна. Някой ден ще поръчам нова батерия и… какво ще правиш с тях?

— Мислех да… — Нел замълча, когато той изскочи гол от ваната и грабна дрехите си от ръцете й. — Щях само да ги пусна в центрофугата.

— Сам ще се погрижа за това по-късно. Имам резервни за преобличане.

Отново ги хвърли на пода и не обърна внимание на недоволната й гримаса, когато мократа купчина се стовари на пода зад него.

— Поне ги простри, ако стоят на топка, ще мухлясат.

— Добре, добре. — Взе кърпа и започна енергично да подсушава косите си. — Само заради тях ли влезе в банята?

— Всъщност да. — Погледът й се плъзна надолу по влажните му гърди, където блестеше медальонът й, по стегнатия му корем и по бедрата, чиито мускули изпъкваха под кърпата, увита около кръста му. — Но точно в момента не мисля за разтребване.

— Така ли? — Погледът и така загря кръвта му, както дори океан от гореща вода не би могъл. — А за какво мислиш?

— Че най-доброто лекарство за мъж, който току-що се с прибрал след буря, са малко ласки в уютното ми легло. Ела с мен.

Пое ръката й и тръгна след нея към спалнята.

— На чичо доктор ли ще си играем? Бих се радвал да се разболея, щом ще бъда лекуван по този начин.

Тя се засмя и рязко повдигна юргана:

— Влизай!

— Да, госпожо.

Преди да свали кърпата от кръста си, Нел я дръпна. Но когато протегна ръце към нея, тя се изплъзна и го побутна към леглото.