Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 130

Нора Робъртс

— Както навярно знаеш, в легендите се споменава, че много магьосници са и лечителки.

Взе кибрит, обиколи стаята и запали всички свещи. Светлината им затрептя и по стените пробягаха сенки.

— Вече съм почти здрав.

— Аз ще преценя това.

— Нямам търпение.

— Знаеш ли какво не съм правила никога за никого?

— Не, но изгарям от любопитство.

Бавно повдигна ластика на пуловера си. Спомни си деня, в който плахо бе застанала на слънчевата задна веранда на къщата му.

— Искам да ме гледаш. — Съвсем бавно плъзна пуловера нагоре по тялото си. — И да ме желаеш.

Дори слепец би доловил нежното сияние, което излъчваше кожата й.

Свали обувките си като в бавен танц. Семплият й бял сутиен бе изрязан под изящната извивка на гърдите й. Повдигна ръката си към предната закопчалка и забеляза как очите му проследиха движението й в очакване, но я остави закопчана и плъзна пръсти към колана на панталона си.

Сърцето му се разтуптя, когато тънката материя се плъзна по ханша и бедрата й, свлече се на пода и тя грациозно освободи краката си от нея.

— Защо не оставиш на мен да се заема с останалото? Нел присви устни и се приближи, но не достатъчно.

Никога досега не бе съблазнявала мъж и бе готова да използва силата си докрай. Представи си допира му, когато плъзна длани по собственото си тяло и го накара да затаи дъх. С едва забележима дяволита усмивка разкопча сутиена си и го остави да падне. Гърдите й бяха заоблени и нежни. Спусна бикините надолу по ханша си и се освободи от тях. Вече бе възбудена.

— Искам да се слеем бавно — прошепна тя. — Бавно. — Разтвори бедра над тялото му. Беше почти като в транс. — Сякаш няма да има край.

Устните й бяха топли, нежни и търсещи. Ароматът му достигна до всяка нейна клетка като наркотик. Когато той се извърна, завладян от неутолимо желание, Нел го последва, плавно прокара пръсти по гърба му и се наслади на изпъкналите му мускули, които затрептяха от възбуда. Отдаде се на сладостните усещания, които взаимно си даряваха, и се понесе с тях бавно, както бе пожелала. Светлината на свещите се усили, пламъците им се издължиха и изпълниха стаята с опияняващ аромат.

Двамата се надигнаха и се раздвижиха в танц сред уханния въздух. Застанаха на колене върху леглото с притиснати тела и устни.

Ако това бе магия, Зак бе готов да остане в нейния плен завинаги. Жена, магьосница или съчетание от двете — тя бе несравнима. Загледа се в ръката си, докосваща ослепително бялата й нежна кожа. Обхвана с длани гърдите й и зърната им се втвърдиха при на пръстите му. Ненаситно се докосваха и целуваха. Завладени един от друг, жадно поглъщаха всяка ласка. Когато най-сетне проникна в тялото й, плавното издигане и снишаване бе като вълни от коприна. Магията струеше от очите им и в този миг никой друг на света не съществуваше за тях. Сърцата им биеха едновременно и ги свързваше близост, далеч по-силна от страстните желания на плътта.

Сърцето й преливаше от обич, която караше цялото й същество да сияе. Отново присви устни, когато той се наведе да я целуне. Пръстите им се преплетоха и хванати здраво за ръце, сякаш полетяха извън пределите на земния свят.