Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 128

Но не можеше да бъде спокойна. Крачеше от прозорец до прозорец, от врата до врата. Потърси си занимание, което да я отклони от тревожните мисли, но не намери подходящо. Направи усилие да седне в офиса си и да оформи няколко договора за поръчки. След десет минути отново стана, защото не можа да се съсредоточи.

Отказа се от работата по документите и позвъни в полицейския участък. Сигурно Зак вече се бе върнал. Би могла да разговаря с него, да чуе гласа му. Тогава щеше да се почувства по-добре. Но се обади Рипли и с хладен глас й каза, че Зак не се е върнал. Посъветва я търпеливо да го изчака.

Сега тревогата й се удвои. Бурята вилнееше в унисон с вътрешното й напрежение. Воят на вятъра вече не звучеше като музика, а по-скоро заплашително. Дъждът приличаше на плътна завеса, а гръмотевиците отекваха като изстрели. Мракът притискаше прозорците, сякаш искаше да счупи стъклата и да нахлуе вътре. Енергията, която се бе научила да приема, дори да използва, затрептя като пламък на свещ от топъл полъх.

Хиляди сценарии минаваха през главата й, един от друг по-ужасни. Накрая, неспособна да издържи, грабна якето си. Реши да слезе долу до пристанището и да чака ферибота. Да отправи молитва за завръщането му.

Внезапно отвори вратата — в мига, когато проблесна светкавица. В непрогледния мрак, настъпил след това, съзря силует, който се приближаваше към нея. Отвори уста да извика и тогава през мириса на дъжда, мократа земя и озона долови уханието на любимия си.

— Зак! — Нел се хвърли към него и едва не го събори, така че и двамата да се прекатурят през верандата, но той я хвана и запази равновесие. — Бях толкова притеснена.

— А сега си мокра. — Внесе я на ръце в къщата. — Избрах ужасен ден да тръгна от острова. Проклетият ферибот подскачаше върху вълните. — Остави я да стъпи на крака, а после свали мокрото си яке. — Щях да се обадя, но обхватът на мобилния ми телефон се губеше. Този ферибот беше последният, който пристига тази вечер в това време. — Прокара ръка през косата си и изтръска капките вода.

— Мокър си до кости. — Понеже ризата му бе вир-вода, тя с облекчение забеляза слабото очертание на медальона точно над сърцето му. — И си премръзнал.

— Трябва да призная, че през последния половин час мечтаех за горещ душ.

Досега щеше да е взел душ, ако Рипли не беше го пресрещнала на входната врата и не бе му казала, че Нел е звъннала, обхваната от паника.

— Иди сега да вземеш душ, а после може да хапнеш топла супа.

— Това определено е най-доброто предложение за целия ден. — Зак обхвана с длани лицето й. — Съжалявам, че си се тревожила. Нямаше за какво.

— Вече се успокоих. Отивай, преди да си хванал настинка.

— Хората, живеещи на острови, са издръжливи. — Целуна я по челото и се запъти към банята. Остави мокрите си дрехи на купчина на пода, пусна гореща вода и когато влезе под душа, въздъхна с благодарност.

Малкото помещение и ваната в него не бяха проектирани за мъж, висок над метър и осемдесет. Струята бе насочена точно към гърлото му и ако не внимаваше, щеше да удря лакътя си в стената при всяко движение на ръцете си. Но откакто беше с Нел, Зак си бе изработил навик. Подпря ръце на предната стена и се наведе, така че струята да се стича по главата и гърба му. Нел използваше сапуни и шампоани с нежен аромат, и той бе сложил някои от своите на полицата над ваната.