Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 127

— Сега пък с предсказване на времето ли се занимаваш? — шеговито подхвърли Рипли. — Трябва да си потърсиш работа в телевизията.

— Недей, не и сега. — Нел очакваше всеки момент небето да се продъни, но това не я интересуваше. — Загрижена съм за Зак.

— Така ли? Аз — също. Имам повод за тревога, щом брат ми започна да носи женско бижу. Но трябва да ти благодаря, че ми даде възможност да го вземам на подбив.

— Каза ли ти защо го носи?

— Не. Не бих повторила думите, които изрече, в такава изтънчена компания. Но дадоха добро начало на почивния ни ден.

— Имах видение — започна Нел.

— О, чудесно! — Рипли ядосано понечи да си тръгне, но се спря, когато Нел я хвана за ръката. — Харесвам те, Нел, но ще ме накараш да се ядосам.

— Остави я да си върви, Нел! Страхува се да чуе.

— Не се страхувам. — Но раздразнението й бе очевидно, защото Миа улучи слабото й място. — Хайде разказвай какво видя в кристалната топка!

— Не съм гледала в кристална топка. Гледах Зак — отвърна Нел.

Въпреки че категорично отричаше магиите и си даваше вид, че приема думите им с безразличие, Рипли бе силно разтърсена.

— Зак може да се грижи за себе си. — Рипли се обърна, за да си тръгне, но отново се върна. — Виж, в случай че не си забелязала, брат ми е способен, отлично обучен полицай, пазител на закона. Носи оръжие и знае как да го използва, когато се наложи. Ако прави така, че работата му да изглежда лесна, то е, защото умее да се справя с всякакви ситуации. Без колебание бих му поверила живота си.

— Мисля, че Нел пита дали може да разчита на теб да пазиш неговия.

— Имам шерифска значка, оръжие и право да го използвам. Така се справям с нещата — гневно отвърна Рипли. — Ако някой преследва Зак, можеш да бъдеш сигурна, че ще си има работа с мен.

— Необходима е енергията на трите, Рипли. — Миа нарочно я хвана за ръка. — Трябва да обединим силите си.

— Без мен.

Миа кимна. Бяха застанали в кръг под яростното небе.

— Вече си с нас.

Рипли инстинктивно отстъпи назад и наруши връзката.

— Не разчитай на мен — каза тя. — Не и по този начин. — Обърна им гръб и подритвайки пясъка, се запъти към селото.

— Ще си помисли върху това и ще се пребори с него. Дебелоглава е и ще бъде нужно повече време, отколкото бих искала. Но за първи път от години проявява колебание. — Миа утешително потупа Нел по рамото. — Няма да рискува живота на Зак.

Тръгнаха обратно към книжарницата и едва успяха да влязат вътре, когато се изсипа пороен дъжд.

Нел запали свещите в тиквените фенери — не само за декорация, а и за да изпълнят истинското си предназначение. Закачи ги на верандата — да прогонват злото.

Съчетавайки знанията, получени от книгите, които Миа й бе заела, и собствените си инстинкти, тя се зае да направи къщата си възможно най-защитена.

Изчисти отрицателната енергия и запали свещи за успокоение и закрила. Постави червен яспис и малки саксии с градински чай на первазите на прозорците, лунни камъни и розмарин — под възглавниците на леглото си.

Приготви пилешка супа. Докато тя къкреше, навън все още валеше и малката й къща се превърна в уютен пашкул.