Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 126

— Имах… не знам дали бе видение. Не знам какво точно беше, но ме плаши.

Миа погали ръката на Нел и продължи да крачи спокойно:

— Разкажи ми.

Когато Мел свърши, Миа продължи да върви:

— Защо му даде медальона си?

— Беше единственото, което ми хрумна. Действах импулсивно. Този медальон с най-ценното, което имам.

— Носила си го, когато си „умряла“, и си го взела със себе си в новия си живот. Символизира откъде произхождаш и те свързва с майка ти. Той е твоят талисман. Силна магия. Зак ще го носи, защото си го помолила — и това го прави още по-силен.

— Но е най-обикновен медальон, Миа. Нещо, което баща ми купи на майка ми за една Коледа. Не е особено скъп.

— Знаеш, че силата му е в това, което означава за теб. Дала си на Зак любовта, която си изпитвала към родителите си.

— Достатъчно ли е? Не мисля. Знам какво означава видението, Миа. — Ужасът се промъкна в нея като звяр. — Лицето му бе бледо и имаше толкова много кръв. Видях го мъртъв. — Сама се застави да го произнесе още веднъж. — Беше мъртъв. Не би ли могла да направиш нещо?

Тя вече бе сторила всичко, което й бе дошло наум и бе по силите й.

— Какво мислиш, че мога да направя, което самата ти не можеш?

— Не знам, но със сигурност много повече. Дали това беше предзнаменование?

— Вярваш ли?

— Да, да. — Само при мисълта за видението дъхът й спря. — Беше толкова ясно. — Ще бъде убит, но не знам как.

— Това, което виждаме, са потенциалните възможности, Нел. Нищо не е абсолютно. Добро или лошо — нищо не е неизбежно. Явило ти се е видение и си действала, за да осигуриш закрила.

— Има ли начин да бъде спрян този, който ще се опита да го убие? Някаква магия?

— Магиите не са решение на всеки проблем — или не би трябвало да бъдат. И помни: това, което изпратиш, може да се върне при теб или при близките ти трикратно. Ако атакуваш нещо, може да отприщиш друго. — Миа не каза какво й мина през ума. „Ако спреш ножа — мрачно си помисли тя, — може да заредиш пистолет.“ — Бурята идва — повтори. — И не само светкавици ще се появят на небето този следобед.

— Ти знаеш нещо.

— Чувствам го, но не мога да го видя ясно. Може би не е във възможностите ми. — Тази бариера я караше да изпитва чувство на безсилие. Опасяваше се, че тя, която толкова дълго е била единствена магьосница, не би могла да се справи сама. — Ще ти помогна с всичко, което мога. Обещавам. — Точно когато се притесняваше, че няма да е достатъчно, съзря Рипли, застанала на края на пясъчната ивица. — Повикай я! Заради теб ще дойде. Кажи й това, което каза на мен.

Не се наложи Нел да я вика. Достатъчно бе да се обърне и да я погледне. Облечена както обикновено — с памучните си дрехи и с подходящи обувки, Рипли тръгна към тях.

— Ще се намокрите, ако останете тук много дълго.

— Ще се появи светкавица — каза Миа и в този миг тя проблесна на запад като огнена стена. — Ще последва гръмотевица. — Над морето се разнесе глух тътен. — Но дъжд ще завали след около половин час.