Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 124

— Да, така е. Доколкото си спомням, Лу здраво държеше поводите на Миа. Всъщност, като си помисля, тя е единственият човек, на когото Миа е позволявала да я контролира. Преди време имаше връзка със Сам Лоугън. Хотелът беше собственост на семейството му. Отношенията им не потръгнаха и той напусна острова. Господи! Оттогава има десет години, а може би и повече.

— О, разбирам. — „Сам Лоугън — помисли си Нел. — Мъжът, в когото Миа е била влюбена“.

— Като младежи със Сам бяхме приятели — продължи Зак, докато издълбаваше тиквата. — После загубихме връзка. Но си спомням, че когато той се срещаше с Миа, Лулу го гледаше като ястреб. — При спомена за това Зак се засмя, а после измъкна ножа от сърцевината на тиквата.

Нел го видя как проблясва на светлината над главата му. В съзнанието й мълниеносно премина видение как от него капе кръв, която напоява ризата и ръцете му и се стича по пода като червена река. Без да издаде звук тя се свлече в несвяст от стола.

— Хей, хей! Хайде. Нел, ела на себе си!

Гласът му беше глух, сякаш двамата се намираха под вода. Нещо хладно се плъзна по лицето й. Като че ли се издигна от морските дълбини към повърхността. Когато отвори очи, видя бяла прозрачна мъгла, която постепенно се разсея — пласт след пласт, докато най-сетне зърна лицето му.

— Зак! — С ужас се вкопчи в него и разкопча ризата му, за да провери дали няма рани.

— Почакай. — Навярно би се засмял на настървението, с което дърпаше копчетата му, ако лицето й не бе смъртнобледо. — Легни и си поеми дъх.

— Кръв, толкова много кръв!

— Шшт! — Отначало, когато Нел загуби съзнание, Зак изпадна в паника, но бързо я преодоля и постъпи, както е необходимо при подобни обстоятелства. Вдигна я и я отнесе на дивана, свести я. Сега долови силната уплаха, изписана на лицето й, и стомахът му се сви.

— Обзалагам се, че днес не си хапнала нищо, нали? Щом готвиш толкова много, трябва да се научиш и да се храниш редовно. Ще ти донеса чаша вода и нещо за хапване. Ако и тогава не се почувстваш добре, ще повикам лекар.

— Не съм болна. Нищо не ме боли. Видях те целия в кръв. — Прокара треперещи ръце по тялото му. — Навсякъде имаше кръв: по ризата и ръцете ти, по пода. Ножът! Видях…

— Не ми тече кръв, скъпа. Нямам дори драскотина. — Вдигна ръцете си и ги завъртя, за да я увери. — Просто оптическа измама.

— Не беше това. — Нел обви ръце около него и силно го притисна. — Видях кръв. Не докосвай повече този нож!

— Добре. — Погали я и целуна косите й. — Няма да го докосвам. Всичко е наред, Нел.

Тя стисна в ръка медальона си и мислено изрече магически думи за закрила.

— Искам да носиш това. — Вече успокоена, се отпусна назад и свали верижката от врата си. — Непрекъснато. Никога не го сваляй.

Зак погледна гравираното сърчице и реагира, както всеки нормален мъж:

— Наистина ти благодаря, Нел, но това е женско украшение.

— Носи го под ризата си! — натърти думите си тя. — Никой не трябва да го вижда. Искам да го носиш денем и нощем. — Прокара верижката през главата му, въпреки че той направи гримаса. — Обещай ми, че няма да го сваляш. — Очаквайки, че той ще продължи да упорства, Нел обхвана с ръце лицето му. — Беше на майка ми. Това е единственото нещо, което ми е останало от нея и което донесох със себе си. Моля те, направи го заради мен, Зак. Обещай ми, че по никаква причина няма да го сваляш.