Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 123

— Всичките ти дрехи са в пастелни цветове. — Доволна от себе си, Лулу се отдръпна назад, за да се полюбува на резултата. — Те правят лицето ти бледо. Този цвят ще го подчертае и ще ти отива. Започнах и втория. Чудесен е — тъмночервен блузон.

— Не знам как да ти благодаря. Нямам търпение да го пробвам и…

— Върнаха се — прошепна Лулу и побутна Нел към вратата. — Хайде тръгвай си!

— Трябва да разбъркаш салатата точно преди…

— Да, да. Тръгвай!

Нел сграбчи новия си пуловер тъкмо когато Лулу хлопна вратата под носа й.

— … сервирането — довърши тя и подсмихвайки се стигна до колата си.

Веднага щом се прибра у дома, свали памучната блуза и нахлузи великолепния пуловер. Нямаше възможност да се огледа в цял ръст, но придърпа един стол пред огледалото и стъпи на него.

Преди време бе имала множество пуловери — кашмирени, копринени, от най-мек памук и най-фина вълна. Нито един от тях не и бе донесъл такава истинска радост, както този, изплетен на ръка от приятелка. Или почти приятелка. Освен това бе възнаграждение за добре свършена работа.

Съблече пуловера, сгъна го грижливо и го сложи в едно чекмедже. Щеше да отиде с него на работа в понеделник. Памучната блуза бе по-подходящо облекло за готвене.

Трите тикви чакаха на кухненската маса, поставени върху вестник. Нел вече бе използвала една част от най-голямата за десерта на Лулу и само оставаше да издълбае кората по подходящ начин.

Когато се зае с втората, хрумна й да направи тиквеник. Или пай и сладки. Издълбаните кори можеше да закачи като украса на предната веранда. Големи, страховити тиквени фенери, които да забавляват съседите и девата.

Беше изцапана до лакти с разкашкана тиква, когато влезе Зак.

— Аз ще издълбая третата. — Приближи се към нея и я притисна в прегръдката си. — Майстор съм в правенето на фенери.

— Човек непрекъснато научава нови неща за околните.

— Искаш ли да изхвърля вътрешността?

— Да я изхвърлиш? С какво ще направя пай?

— С консерва. — Сбърчи вежди, когато видя как Нел слага парчета тиква в голяма купа. — Наистина ли имаш намерение да използваш това нещо?

— Разбира се. Откъде смяташ, че вземат материала за консервите?

— Никога не съм се замислял. От фабрика за тикви.

Зак взе ножа, за да се заеме с третата тиква, докато Нел миеше ръцете си.

— Явно си водил безгрижен живот, шериф Тод.

— Щом мислиш така, няма да ти позволя да го нарушаваш. Какво ще кажеш, когато свършим с това, да отидем с колата до ветровитата част на брега, да седнем в моята моторница и да нарушим няколко закона?

— С удоволствие. — Нел се върна с маркер в ръка и започна да рисува страховито лице върху първата тиква. — Всичко спокойно ли е в селото?

— Обикновено в неделите по това време на годината няма проблеми. Приготви ли нещата за Лулу?

— Да. Не знаех, че някога с била омъжена.

— Много отдавна. Някакъв скитник, който работел на пристанището. Чувал съм, че бракът им продължил по-малко от шест месеца. Предполагам, че това я е огорчило, защото оттогава не съм я виждала да проявява интерес към мъж.

— Работила е за бабата на Миа, а после за майка й.