Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 122

— Това напълно ще я смае. — Лулу наля още една чаша от виното, от което си пийваше за кураж. — Аз имах съпруг.

Каза това така ожесточено и злобно, че Нел се обърна и втренчи поглед в нея.

— О!

— Не знам какво ме накара да се омъжа. Не бях бременна. Глупаво беше. Мисля, че го направих, за да докажа, че мога да се противопоставям. Той не изглеждаше зле, но беше пълен боклук. Оказа се, че му е хрумнало да се ожени, за да има къде да се прибира след поредното си похождение.

— Съжалявам.

— Няма нужда да съжаляваш. Живей и се учи! Изритах го през осемдесет и пета. Ядосвам се за това единствено, когато Сил ме навестява, за да се хвали със съпруга си, който е най-обикновен вестникар, въпреки че кара хубава кола, с децата си — двама сополиви тийнейджъри, носещи спортни обувки за по двеста долара, и с радостите на живота си в предградията. По-скоро бих умряла, отколкото да живея в предградие.

Може би от виното, а може би заради гнева, който изпитваше към Сил, Лулу стана словоохотлива и Нел се възползва.

— Значи двете не сте израснали тук заедно?

— Не, по дяволите! Израснахме в Балтимор. Напуснах го, когато бях на седемнадесет, и заминах направо за Хейт-Ашбъри. Живях известно време в комуна в Колорадо, пътувах, трупах преживявания. Когато дойдох на острова, все още не бях навършила двадесет. Живея тук от тридесет и две години. Господи! — При тази мисъл Лу допи виното и си наля още. — Бабата на Миа ме нае на работа да върша това-онова. После, когато Миа се появи на бял свят, майка й ме викаше да се занимавам с нея, ако се налагаше. Карли Девлин е чудесен човек, но не проявяваше особен интерес към възпитанието на детето.

— Значи ти си я отгледала. Не знаех. — „Нищо чудно — помисли си Нел, — че се държи така покровителствено с Миа.“ — Каквото и да си мисли сестра ти, за теб Миа е като дъщеря.

— Права си, по дяволите! — Лулу леко кимна, после остави чашата си. — Направи каквото трябва тук, аз се връщам веднага. — Запъти се навън и се обърна. — Ако онази кокошка Сил се върне преди мен, просто и кажи, че работиш в книжарницата и си се отбила да ме попиташ нещо за работата.

— Няма проблем.

Като следеше часовника, Нел се зае с приготвянето на яденето. Сложи салатата и гарнитурата в хладилника, прибави картофи в бял сос и зелен фасул към печеното. Надзърна в трапезарията, видя, че масата трябва да се подреди, и намери прибори и покривка.

— Първо, половината от хонорара ти — каза Лулу, когато се върна с издута пазарска чанта.

— Виж, не знаех какви чинии предпочиташ, но мисля, че тези ще свършат работа. Не са много претенциозни и ми се струват приятни.

— Добре, тъй като тези са единствените, които имам. — Лулу изчака, докато Нел бръкне в пазарската чанта, а после самодоволно се усмихна.

— О, Лулу! — Пуловерът бе семпъл, с поло — яка и можеше да се носи с всичко. Цветът бе наситено тъмносиньо, а преждата бе мека и пухкава. — Никога не съм очаквала подобно нещо. — Нел вече го държеше в ръце и го потъркваше в бузата и рамото си. — Чудесен е!