Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 121

— Тази жена с умопобъркана.

— Просто има развинтено въображение — каза Барбара. — Да сменим темата, кажи ми колко хора имаш намерение да поканиш.

— Сто-двеста — разсеяно отвърна Евън. — Точно къде твърди Памела, че е видяла призрака?

— О, на някакъв остров до източното крайбрежие. Дори не запомних името, защото не желаех да разговаряме за това. Беше нещо, свързано със сестри. Официално ли ще бъде или не?

— Кое?

— Партито, скъпи. Официално или приятелско?

— Официално — промърмори Евън и остави сестра си да говори, но не възприе нито дума от това, което тя му казваше.

Лулу живееше в двуетажна къща на две пресечки от главната улица, която се открояваше между съседните сгради с яркочервени капаци на прозорците и веранда. На нея имаше безмоторен самолет, изрисуван с причудливи шарки във всички цветове на дъгата, които биха могли да съперничат на картините на Джаксън Полак. Голям лилав балон сред тревната площ засенчваше шадраван във формата на приклекнало джудже, което се плезеше на минувачите. На покрива имаше крилат дракон, изпълняващ ролята на ветропоказател. На късата алея гордо стоеше черна лимузина последен модел, паркирана до оранжевия „Фолксваген“ на Лулу, приблизително от 1971-ва година. На огледалото за обратно виждане бяха провесени дрънкулки от същото време.

Следвайки инструкциите, Нел паркира на улицата, пред една къща по-надолу, а после отнесе доставката си до задната врата. Лулу й отвори още преди да почука.

— Ще ти помогна. — След тези думи я хвана за ръката, точно над лакътя, и рязко я дръпна вътре. — Изпратих гостите на разходка и мисля, че ще се върнат най-рано след двадесет минути. Ако имам късмет, може да се забавят и повече. Сил ми лази по нервите, откакто се е родила.

— Сестра ти?

— Родителите ми твърдяха, че е моя сестра, но се съмнявам. — Лулу надникна в кутията веднага щом Нел я сложи в коридора. — Мисълта, че във вените ми тече същата кръв като на тази надута, тесногръда и досадна простачка, ме вбесява. Аз съм година и половина по-голяма, така че почти заедно преживяхме шестдесетте години. Разликата е в това, че тя си спомня за тях, което обяснява всичко.

— Аха! — Нел се опита да си представи Лулу като безотговорно хипи, привърженичка на свободната любов, и откри, че не й се струва толкова невъзможно. За семейната вечеря бе облякла памучен пуловер с надпис, че хормоните й врят и че има пистолет.

„Добро предупреждение“, реши Нел.

— Все пак с чудесно, че понякога се събирате заедно, както сега.

— Тя просто идва веднъж в годината, за да се перчи пред мен. Според „Евангелието на Силвия“ жената не е жена, ако няма съпруг и деца, не ръководи някакъв скапан комитет и не знае как да приготви от нищо — нещо.

— Ние ще се справим много по-добре. — Нел сложи печеното във фурната да се затопли. — Направих го със сос, така че само го залей и го сервирай с лека гарнитура. Първо се предлага есенната салата. Кажи им да си оставят място за соления кейк.