Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 120

Нора Робъртс

— Малко повече дисциплина, Барбара, и би могла да поддържаш фигурата си, без да плащаш на някого да те кара да се изпотяваш.

— Повярвай ми, заслужава всяко пени, което й плащам. Истинска садистка е. — С въздишка на задоволство тя се облегна назад, внимавайки да запази лицето си от слънцето. — Кажи ми, скъпи, за какво искаше да говориш с мен?

— Искам да организирам парти в тъщата в Монтерей. Време е да…

— Да. — Барбара отново се наведе напред и стисна ръката му. — Да, време е. Толкова се радвам, че отново изглеждаш добре, Евън, и че кроиш планове! Преживя такъв ужасен период. — Очите й се напълниха със сълзи, но бе прекалено привързана към него и ги преглътна — не за да не се размаже гримът й, а защото познаваше неговата чувствителност. Евън не обичаше проявите на сантименталност на обществени места. — През последните месеци започна да се изправяш на краката си. Това е здравословно, Хелън би се зарадвала.

— Права си, разбира се.

Освободи ръката си, защото им сервираха питиетата. Не обичаше да го докосват. Ако станеше случайно, то бе съвсем друго. В света на бизнеса прегръдките и целувките бяха просто още едно средство за постигане на целите. Но той ненавиждаше да бъде докосван със съчувствие.

— Не съм се забавлявал, откакто се случи. Работя, разбира се, но… С Хелън заедно планирахме всяка подробност за приемите. Тя се справяше с по-голямата част от работата: поканите, менюто — всичко с мое одобрение, разбира се. Надявам се, че мога да разчитам на помощта ти.

— Разбира се. Само ми кажи какъв прием планираш и кога. Миналата седмица бях на едно парти, беше много разточително и забавно. Ще открадна някои идеи. Беше у Памела и Доналд. Памела често е много досадна, но знае как да организира всичко. Като споменах за нея, чувствам, че би трябвало да ти кажа нещо и се надявам да не те разстрои. Боя се да не го чуеш от някого друг.

— Какво е то?

— Памела приказва едни неща, нали я знаеш каква е!

Евън едва си я спомняше.

— За какво става въпрос?

— Преди няколко седмици двамата с Доналд ходиха на почивка на изток. Първо на нос Код, но после тя го придумала да пътуват и да отсядат в мотели като помади. Твърди, че докато разглеждали забележителностите в някакво малко селце, видяла жена, която поразително приличала на Хелън.

Евън здраво стисна чашата си:

— Какво искаш да кажеш?

— Хвана ме за слушател на партито и го повтори безброй пъти. Отначало помислила, че вижда призрак. Всъщност убедена е, че онова… привидение е двойничка на горката Хелън и ме попита дали има сестра. Казах й, че няма, разбира се. Предполагам, че бегло е зърнала някоя стройна блондинка на възрастта на Хелън и в съзнанието й е изплувал образът й. Не ми се иска да чуеш слухове, които биха ти причинили болка.