Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 119

— Чудесно. Приготви се! Доста поработих върху бекхенда си.

Евън не бе добър на тенис. Барбара отново бе отклонила сервиса му и подскачаше наоколо като глупачка с марковия си екип. Разбира се, имаше възможност да се мотае тук всеки ден и да тренира с професионалист, докато слабоумният й съпруг се упражнява в игра на голф.

Брат й бе зает човек, с разрастващ се бизнес и влиятелни клиенти, които хленчеха като бебета, ако не им обърнеше внимание. Нямаше време за развлечения.

Той изстреля една топка над мрежата и силно стисна зъби, когато Барбара се затича и я върна обратно. Бе плувнал в пот и издаваше гневни звуци, докато тичаше по корта.

Нел добре познаваше това изражение. Винаги я бе изпълвало със страх.

На Барбара също й бе познато и я караше тактично да му отстъпва.

— Ударът ти беше чудесен! — провикна се тя и поклати глава, връщайки се на изходна позиция.

„Евън винаги е имал тежък характер“, помисли си Барбара. Трудно понасяше да губи и нещата да не станат, както той иска. Открай време бе така. Като дете си бе отмъщавал или с ледено мълчание, или с прояви на неудържима ярост.

„Ти си по-голямата — казваше майка й. — Бъди добро момиче, добра сестра. Позволи на малкия да победи“.

Този стар навик бе вкоренен у Барбара и тя съзнателно реши следващият й удар да бъде погрешен. Ако брат й спечелеше играта, следобедът щеше да премине много по-приятно. Защо да предизвиква кавги заради една игра на тенис?

И така, потискайки състезателния си дух, Барбара се остави да бъде победена.

Изражението на Евън моментално се промени.

— Добра игра, Евън. Не мога да се меря с теб.

Усмихна му се снизходително, докато заемаха позиции за следващия сет. „Момчетата мразят да губят от момичета“, помисли си тя. Това бе още едно от твърденията на майка й. А какво бяха мъжете, ако не големи момчета?

Когато играта свърши и Евън спечели, настроението му се подобри. Беше спокоен и весел и се държеше като любящ брат. Прегърна сестра си през раменете и я целуна по бузата.

— Все още трябва да поработиш върху бекхенда.

Барбара почувства, че в гърлото й се надига леко раздразнение, но го преглътна.

— Твоят е жесток. — Взе сака си. — И тъй като ме унижи, ти трябва да платиш обяда. Ще се срещнем след половин час на терасата на клуба.

Съзнателно закъсня и го накара да почака. Не пропускаше случай малко да го подразни. Но той бе доволен, че сестра му е привлекателна и поддържа безупречна външност. Мразеше да види небрежно облечена жена, с разрешена коса, а Барбара никога не го разочароваше. Беше с четири години по-голяма от него, но можеше да мине за тридесет и пет годишна. Кожата й бе съвсем гладка, косите — здрави и лъскави, а фигурата — удивително стегната.

Седна до него под сянката на чадъра. Ухаеше леко на любимия си парфюм „Бели диаманти“.

— Ще се утеша с коктейл с шампанско. — Кръстоса крака, обути в копринени чорапи. — А това, че седя с най-хубавия мъж в клуба, моментално ще подобри настроението ми.

— Току-що си помислих каква красива сестра имам.

Лицето й засия:

— Умееш да ласкаеш. — „Истина е — помисли си Барбара. — Наистина е голям кавалер, когато победи.“ Това я накара да се почувства още по-доволна, че му отстъпи мача. — Хайде да изчакаме Дийк — каза тя, все още сияеща. — Един господ знае кога ще свърши играта си. — Поръча си коктейл и салата и превзето сви устни, когато Евън избра скариди. — О, завиждам на метаболизма ти! Никога не напълняваш. Ще си взема малко от твоите, а после ще те проклинам, когато утре личната ми треньорка ме подложи на изтезание.