Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 117

Евън Ремингтън се разхождаше из разкошните стаи ма къщата си и Монтърей. Отегчен и нервен, внимателно разглеждаше вещите си. Всичко бе грижливо подбрано от самия него или от декоратор, следващ изрични инструкции. Винаги бе наясно какво предпочита и какво желае и правеше всичко възможно да се сдобие с него. Независимо от цената и усилията.

Всичко, което го заобикаляше, отразяваше неговия вкус, на който се възхищаваха партньорите му, хората с неговото обществено положение и онези, чиято цел бе да попаднат в същата категория. Но тези неща не го удовлетворяваха.

Възнамеряваше да организира търг. Би могъл да се свърже с някоя известна благотворителна фондация и да спечели популярност, като се отърве чрез нея от вещите, които вече не желае. Можеше да разгласи, че се разделя с тях, защото болезнено му напомнят за покойната му съпруга. Прекрасната Хелън, която бе загубил. Дори обмисляше да продаде къщата, защото тя наистина му напомняше за нея. В Лос Анджелис нямаше този проблем. Хелън не бе загинала там.

След инцидента Евън рядко се връщаше в Монтърей. Не оставаше повече от няколко дни и винаги идваше сам. Без да се брои прислугата, тъй като смяташе, че тя е част от мебелировката — необходима и полезна.

Първия път, когато се върна, бе сломен от скръб. Дълго рида безутешно върху леглото, на което бе спал за последен път с нея, прегръщайки нощниците, които тя бе носила, вдъхвайки от аромата й. Любовта му бе унищожителна и болката го разяждаше.

Хелън му бе принадлежала.

Когато този изблик отшумя, той обиколи цялата къща и докосна всичко, до което Хелън се бе докосвала. Тогава гласът й отекваше в ушите му, а ароматът й се носеше навсякъде около него. Прекара около час във вградения гардероб, галейки дрехите й, но не си спомни как една нощ я бе заключил вътре, защото се бе прибрала късно.

Когато повече не можеше да издържа в къщата, в която се чувстваше като в затвор, отиде с колата до мястото на гибелта й. И там, на скалите, плака в усамотение.

Лекарят му бе предписал лечение и почивка. Приятелите му го обграждаха със съчувствие. Това започна да му харесва.

След около месец вече не помнеше, че Хелън бе тръгнала за Биг Сър по негово настояване. В съзнанието си, в люлката на спомените си се виждаше как я умолява да не присъства на партито, да остане вкъщи, докато отново се почувства добре. Разбира се, не го бе послушала. Никога не го слушаше.

Скръбта премина в ярост, която Евън удави в алкохол и усамотение. Тя го бе предала, бе отишла против неговото желание да присъства на някакво незначително парти, вместо да уважи молбата на съпруга си. Беше го оставила сам и той не можеше да й го прости.

Запълни празнотата в съзнанието си с фантазии за нея и брака им. Чуваше хората да говорят за тях като за идеална двойка, жестоко разделена от трагедия. Прочете това в пресата и повярва в него.

Носеше една от обиците й на верижка близо до сърцето си и направи така, че тази преструвка да достигне до подходящите медии. Говореше се, че Гейбъл направил същото, когато загубил Ломбард.