Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 115

— Познавам ли го?

— Момчето на семейство Стъбънс, по-голямото. Гаджето му го зарязало и той решил да удави мъката в бирата на баща си. Като се има предвид този резултат, сигурно следващия път ще потърси друг начин да излекува разбитото си сърце. На какво мирише?

— Приготвям печено свинско филе. Каня те на вечеря.

— Няма да остана тук да ви гледам как скришом разменяте погледи, но не бих имала нищо против да изпратиш по Зак торбичка с остатъци за кучето.

— С удоволствие. — Нел подаде на Рипли чаша чай. — Но нямаме намерение да си хвърляме скрити погледи.

— Не вярвам.

Нел извади от хладилника нарязано на ситно мезе.

— Господи! Вие двамата всяка вечер ли хапвате такива неща? — попита Рипли.

— Използвам Зак за опитно зайче.

— Има късмет, негодникът. — Рипли си взе малко парченце. — Ако нещо не му харесва, можеш да го изпращаш на мен. Ще те уведомявам дали е било добро.

— Много великодушно от твоя страна. Опитай от пълнените гъби. Зак няма да ги докосне.

— Не знае какво изпуска — отбеляза Рипли, след като изяде една. — Бизнесът с доставките на храна се развива добре, а?

— Така е. — Но Нел мечтаеше за специална фурна с горещ въздух и фризер, въпреки че не би било практично за малката й кухня. Засега не бяха във финансовите й възможности на фирма „Трите сестри“. — Ще правя сандвичи и торта за кръщенето в неделя.

— Новото бебе на Бърмингъм.

— Да. Освен това сестрата на Лулу пристига със семейството си от Балтимор следващата седмица. Лулу иска да ги впечатли. Между двете сестри има известно съперничество. — Нел посочи към фурната. — Реших да приготвя това свинско филе, но искам първо да го пробвам.

— Лулу ще трябва да бръкне дълбоко в джоба си. А знам колко е стисната.

— Сключихме бартерна сделка. Тя ще ми изплете два-три пуловера. Ще имам нужда от тях, защото зимата наближава.

— Ако някои направи магия за топло време, ще се радваме на циганското лято, преди зимата да ни връхлети.

— Дано!

— Като стана дума за магии… — Рипли се наведе и взе Диего. — Как е Миа?

— Чудесно. Напоследък изглежда малко разсеяна. — Нел повдигна вежди. — Защо питаш?

— Просто така. Предполагам, че крои планове за Хелоуин. По това време на годината винаги е в стихията си.

— Ще украсим кафе — книжарницата месец по-рано. Предупредиха ме, че всички деца на острова я посещават — било да си купят някоя дреболия, било да се почерпят.

— Кой би могъл да устои на изкушението да си купи бонбони от магьосница? Най-добре е да тръгвам. — Припряно почеса козината на Диего, преди да го пусне на земята. — Зак ще се появи всеки момент. Мога да взема тази саксия да не ти пречи, ако… — Гласът й секна, когато погледна към мушкатото. Оживелите зелени стъбла бяха отрупани с великолепни тъмночервени цветове. — Я гледай, по дяволите!

— Успях! Направих го! О! — С един скок Нел се озова до масата и зарови нос в цветовете. — Не мога да повярвам. Тоест исках да повярвам, но наистина не мислех, че ще успея сама. Не е ли прекрасно?