Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 116

— Да, харесва ми.

Този вълнуващ прилив на енергия и сила й бе познат. Рипли си припомни удовлетворението при подобно преживяване, когато Нел вдигна саксията високо и се завъртя в кръг.

— Не всичко е цветя и лунни лъчи, Нел.

— Какво се е случило? — Нел свали саксията и я залюля като бебе. — Какво се е случило, за да те накара да негодуваш срещу дарбата си?

— Не негодувам. Просто не ми е нужна.

— Бях безсилна. Сега се чувствам по-добре.

— Не дарбата да караш цветята да цъфтят правя живота ти по-щастлив, а вярата в собствените сили. Не ти е нужна магическа книга, за да осъзнаеш какво можеш да постигнеш.

— Едното не трябва да изключва другото.

— Може би. Но животът е много по-лесен, ако не ги смесваш. — Рипли се приближи към вратата и я отвори. — Не оставяй свещите без надзор.

Преди Зак да пристигне, Нел вече беше почистила и подредила масата. Кухнята ухаеше на печеното и останалия от свещите аромат.

Приятно й бе да слуша стъпките му пред кухненската врата. Познаваше го по начина, по който спираше и триеше обувките си на изтривалката. Щом отвореше, вътре нахлуваше свеж въздух, който приятно я лъхваше и сърцето й се разтуптяваше, щом зърнеше топлата му усмивка, преди да се приближи към нея и устните им да се слеят.

— Малко се позабавих.

— Няма значение. Рипли се отби и ми каза, че ще закъснееш.

— Тогава предполагам, че нямам нужда от това. — Измъкна букет карамфили иззад гърба си.

— Все пак благодаря. — Нел пое цветята. — Тази вечер ще опитаме от австралийското вино, за което прочетох, ако пожелаеш да го отвориш.

— Чудесно! — Зак се обърна, свали якето си и понечи да го окачи на закачалката. Погледът му се спря на саксията с мушкатото, която Нел бе поставила на страничния плот. Леко изненадан, застана неподвижно за миг, преди да закачи якето. — Не мисля, че си постигнала това, като си го наторила.

— Не. — Нел обгърна с ръце стъблата на карамфилите. — Не, не съм. Това притеснява ли те?

— Не. Но да се говори за тези неща е по-различно, отколкото да се видят. — Сякаш си бе у дома, Зак издърпа едно чекмедже да потърси тирбушон. — Не е нужно да правиш магии заради мен.

— Обичам те, Зак.

Щом чу думите й, той сякаш застина с отварачката в едната ръка и бутилката в другата. Беше завладян от силни чувства.

— Дълго чаках да изречеш това.

— Преди не можех да го кажа.

— А сега защо можеш?

— Защото ми донесе карамфили. Защото не е нужно да се старая всичко да бъде съвършено заради теб. Защото когато чуя да се приближаваш към вратата ми, цялото ми същество се вълнува и се изпълва с копнеж. И защото любовта е най-силната магия. Искам да ти дам своята.

Зак внимателно остави настрана бутилката с вино и тирбушона и се приближи. Погали я по бузите и по косите.

— Цял живот съм чакал само теб. — Целуна я нежно по челото. — Искам да прекараме остатъка от него заедно.

Нел бе обзета от радост, която я накара да забрави, че стомахът й е свит на топка.

— Нека взаимно си подарим настоящето. Всяка минута е скъпоценна. — Опря глава на рамото му. — Всяка минута е от значение за нас.

Петнадесета глава