Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 114

А сега възнамеряваше за първи път да опита самостоятелно практическо изпълнение.

— Любовни магии, разваляне на магии, закрила — монотонно нареждаше Нел, докато прелистваше страниците. — Магии за обвързване, за пари, лечебни.

„По нещо за всеки“, помисли си и си спомни предупреждението на Миа да внимава какво пожелава. Едно невнимателно или егоистично желание би могло неочаквано да се превърне в неприятен бумеранг. Спря се на нещо лесно, което не засягаше никого и не би могло по невнимание да причини вреда.

Първо изчисти отрицателната енергия с метлата, а после я подпря на вратата на кухнята, за да попречи да влезе нова. Диего непрекъснато се мотаеше в краката й, докато избираше свещите и изписваше върху тях подходящи символи. Решила, че може да използва всякакъв вид помощни средства, избра кристали, които да подсилят енергията. Подреди ги и постави до тях саксията с попареното от сланата мушкато, която бе взела от верандата на Зак. Издиша и вдиша нов, свеж въздух.

Прегледа отново лечебната магия, която Миа бе написала с туш върху пергаментова хартия, затвори очи и съчини подходящото за целта заклинание.

— Започвам — прошепна. — Нека повехналият цвят разцъфне с нова красота. Мм… тъй рано нека не загива, не носи никому вреда. Отново ярко нека грейнат тез нежни, клюмнали цветя.

Прехапа устни и зачака. Мушкатото в саксията бе все така оклюмало. Нел се наведе над него и го погледна отблизо с надеждата да забележи малък признак на съживяване. Отново се изправи.

— Неуспех. Може би не съм готова да действам сама.

А може би трябваше да опита отново. Трябваше да визуализира растението в съзнанието си — свежо и отрупано с цвят. Да усети уханието на листата, да насочи енергията си. Или може би да събуди енергията на самото цвете? Но безспорно бе, че ако се откаже лесно, не би станала добра магьосница.

Затвори пак очи и докато съсредоточаваше мисълта си, чу кратко почукване на задната врата. Извърна се толкова бързо, че по невнимание ритна Диего почти до средата на малката стая. Котето спокойно започна да се ближи, сякаш нищо ме се е случило.

Подсмихвайки се, Нел отвори вратата на Рипли.

— Обикалях наоколо и видях светлина на свещи. Да не би да имаш проблеми с електричеството? — Миг след като зададе този въпрос, погледна край Нел и съзря ритуалните свещи на масата. — О!

— Упражнявам се, но нямам особен напредък. Явно трябва да уча още много. Влизай.

— Не искам да те прекъсвам. — След разговора си с Миа преди сбирката на литературния клуб всяка вечер търсеше претекст да намине. — Не е ли това увехналото цвете от нашата веранда?

— Все още не е напълно загинало. Попитах Зак дали има нещо против да се опитам да го възстановя.

— Упражняваш магии върху мъртво мушкато? Боже, направо ме шашваш!

— Реших, че ако направя грешка, няма да навредя на никого. Искаш ли чай? Преди малко го направих.

— Е, няма да откажа. Зак каза да ти предам, че ще се отбие, когато свърши работа. Задържахме за противообществено поведение един препил младеж — обясни тя. — Повърна почти всичките шест бири, които беше отмъкнал от хладилника на родителите си. Сега Зак го води у дома му.