Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 113

Когато и последните членове на клуба си тръгнаха, Миа затръшна вратата. Нел вече бе прибрала чиниите в салфетките, когато Лулу затвори регистъра.

— Беше много забавно! — Керамичните чаши весело звънтяха, докато Нел ги събираше една в друга. — И много интересно. Никога не съм участвала в обсъждане на книга по този начин. Когато прочета някоя, само се замислям дали ми е харесала или не, но никога не съм споделяла с други хора защо. Обещавам да прочета избраната за следващия месец, така че ще мога да се включа в дискусията.

— Аз ще се погрижа за съдовете, Нел. Сигурно си уморена.

— Не съм. — Повдигна пълния поднос. — Тази вечер тук беше събрана толкова много енергия. Имам чувството, че съм се заредила.

— Зак не те ли очаква?

— О, тази вечер не! Казах му, че имам намерение да присъствам на партито, въпреки че не съм поканена.

Лулу изчака Нел да се качи по стълбите.

— Какво не е наред? — попита тя Миа.

— Не съм напълно сигурна. — За да се намира на работа, Миа започна да сгъва столовете. — Това ме безпокои най-много. Задава се нещо, а не мога да си обясня какво. За тази вечер всичко е наред. — Докато отнасяше столовете в склада, погледна нагоре. — Тя все още е в безопасност.

— Нел е в центъра на всичко. — Лулу отнесе своите столове в склада. — Предчувствах го от самото начало и не я изпусках от поглед. Не мога да отрека, че е мило момиче, което здравата работи. Да не би някой да иска да я нарани?

— Вече го е сторил, но ще му попреча да го направи отново. Ще се опитам да предскажа какво я очаква, но трябва да се подготвя за това, да проясня съзнанието си. Има време. Не мога да кажа колко точно, но се надявам да е достатъчно.

— Ще й кажеш ли?

— Все още не. Самата тя се подготвя да се пречисти. Влюбена е и това я прави силна. Необходима й е сила.

— А теб какво те прави силна, Миа?

— Волята. Любовта никога не ми е помагала.

— Чух, че той е в Ню Йорк.

Миа замислено сви рамене. Знаеше кого има предвид.

Лулу и се ядоса, че два пъти за една вечер й напомниха за Сам Лоугън.

— Ню Йорк е голям град — равнодушно каза тя. — Няма да остане без компания. Искам да свърша и да се прибера у дома. Имам нужда от сън.

— Идиот! — промърмори Лулу под носа си. Според нея в света имаше много мъже идиоти. И повечето от тях попадаха на опърничави жени.

Нел реши, че магиите са просто вид рецепта. А рецептите бяха нейната специалност. Необходимо бе време, желание и качествени продукти в подходящи пропорции, за да се приготви нещо сполучливо. С добавка и на малко въображение — получаваше се уникален специалитет.

Между работата и сортирането на документите си тя намираше време да изучава магическата книга, която Миа й бе заела. Предполагаше, че Миа ще намери сравнението на тази книга с готварска за смешно, но си мислеше, че ще се почувства обидена от това. Трябваше да отделя време и за медитация, визуализации, събиране и създаване на собствени пособия. Вече можеше да смята, че магьосническото и килерче е добре заредено.