Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 112

— Аз не мога да ти помогна по този начин.

— Не че не можеш, а не искаш.

— Не мога или не искам — все едно.

— Да, така е — каза Миа и стана. Очите й не святкаха от гняв, с това Рипли би могла по-лесно да се пребори. По-скоро се долавяше безсилие. — Отричаш това, което си, не използваш способностите си. Искрено се надявам, че няма да се разкайваш.

Миа слезе по стълбите, за да поздрави членовете на клуба и лично да се заеме със задълженията си.

Останала сама, Рипли подпря с юмрук брадичката си. Това беше просто начин да я накара да се почувства виновна. Когато бяха заедно, Миа или хвърляше злобни стрели, или се опитваше да събуди у Рипли чувство за вина. Нямаше да се хване на номера й. Ако около Луната имаше лека червена мъгла, тя можеше да се дължи на атмосферно явление и нямаше нищо общо с нея. Оставяше поличбите и пророчествата на Миа, щом й доставяха такова удоволствие. Не трябваше да се отбива тази вечер и да й дава възможност да се опитва да я притисне. Двете непрекъснато се дразнеха взаимно. Това продължаваше повече от десет години.

Но по-рано не бе така. Някога бяха почти неразделни приятелки, докато не навършиха пълнолетие. Рипли си спомняше, че майка й ги бе наричала „близначки по душа“. Споделяха всичко и може би в това бе проблемът.

Беше съвсем естествено, когато приятели от детството пораснат, интересите им да станат различни и те да се отчуждят. Но двете с Миа не се бяха отчуждили постепенно. По-скоро сякаш връзката помежду им бе разсечена с меч — внезапно и жестоко.

Рипли имаше право да поеме по свой собствен път. И нямаше намерение да се връща сега само защото Миа е притеснена от някаква атмосферна аномалия. Дори ако Миа бе права и наистина дойдеше някаква беда, щяха да се справят с нея по законен път, а не с магии.

Рипли бе заключила нещата от детството си — играчки и различни пособия — и повече не се интересуваше от тях. Това бе разумна проява на зрелост. Сега хората виждаха в нея Рипли Тод, заместник-шериф, отговорна личност, добра в професията си, а не вятърничава жрица, която вари любовен еликсир, за да разреши интимните им проблеми.

Ядосана на себе си, че търси оправдание за упорството си, тя събра съдовете и ги отнесе в кухнята. Все пак изпитваше известни угризения, които я накараха да се почувства длъжна да изплакне съдовете, да ги сложи машината за миене и да почисти мивката. Реши, че по този начин ще изкупи вината си.

Откъм предната врата на книжарницата, където щеше да се проведе сбирката, се чуваха множество женски гласове. Долавяше се ароматът на тамяна, който Миа бе запалила за предпазване от зли сили. Рипли се измъкна през задната врата. Нищо не би я накарало да се присъедини към шумната женска компания.

Точно до задната врата гореше дебела черна свещ, предназначена да отблъсква злото. Би погледнала на това с насмешка, но вниманието й бе привлечено от друго. Бледият лунен диск бе забулен в лека кървавочервена мъгла.

Неспособна да се надсмее над тревогите на Миа, породени от това, Рипли пъхна ръце в джобовете си и с наведена глава се запъти към колата си.