Читать «Любов и грях» онлайн - страница 31

— Смяташ да я вземеш със себе си днес? — В очите на Ралф се четеше неприкрито изумление.

— Да. Вече й казах да приготви багажа си и този на брат си и да е готова да тръгнем преди обяд.

Ралф премига няколко пъти.

— Не разбирам, сър. Прости ми, не искам да се меся в личните ти работи, но не мога да не се учудя от този обрат на събитията. Вярно, Алис изглежда млада за годините си, но осъзнаваш ли, че е на двайсет и три?

— Това не е толкова важно.

— Но е добре известно, че една млада съпруга е много по-податлива на обработка от някоя в по-напреднала възраст. Младите са по-покорни. По-кротки. Собствената ми съпруга беше на петнайсет, когато се оженихме, и никога не съм имал проблеми с нея.

Хю го погледна.

— Не очаквам да имам някакви проблеми с Алис.

Ралф трепна.

— Не, не, разбира се, че не. Обзалагам се, че не би се осмелила да ти противоречи, милорд. — Той въздъхна. — Макар че не мога да кажа същото за себе си. Алис ми беше истински трън в петата.

— Така ли?

— Да. След всичко, което направих за нея и за сакатия й брат — Челюстите му се стиснаха презрително. — Осигурих им храна и покрив над главата след смъртта на баща им. И какво мислиш получих в замяна на изпълнения християнски дълг? Нищо, освен непрекъснати крамоли и досадни искания.

Хю кимна замислено.

— Неприятно.

— По дяволите, доста неприятно при това — Ралф се намръщи гневно. — Казвам ти, сър, Алис дори не си прави труда да се грижи за домакинството ми, освен когато не й изнася, както снощи например. А ще забележиш, че собствените й покои са чисти и парфюмирани.

— Да. — Хю се усмихна на себе си. — Наистина забелязах.

— Сякаш живее в друго домакинство там, в източната кула. Човек никога не би си помислил, че е свързано с останалата част от Лингууд Хол.

— Наистина — каза под носа си Хю.

— Не само че се храни в покоите си с младия Бенедикт, но и надзирава работата в кухнята, когато става въпрос за храната, която им се сервира. А тя е много по-различна от тази, която ядем ние, можеш да си сигурен.

— Това не ме изненадва.

Ралф сякаш не го чу, обзет от справедливото си негодувание.

— Снощи за първи път ядох нещо прилично в собствената си къща, откак жена ми почина преди седем години. А си мислех, че ще е по-различно, когато доведох тук Алис. Мислех, че тя ще поеме естествените си женски задължения. Мислех, че ще се грижи за домакинството така, както го правеше в дома на баща си.

— Но явно не е станало така?

Хю беше сигурен, че Алис просто е намерила начин да отмъсти на чичо си. Ралф въздъхна мрачно.

— Обвинява ме, че съм отнел дома им — на нея и на брат й, — но питам те, имах ли друг избор? Бенедикт тогава беше на петнайсет. И ти го видя. Момчето е сакато. Никакво обучение не би могло да го направи воин. Не би могъл да защитава земите си. Моят сеньор, Фулбърт фон Мидълтън, очакваше от мен да се погрижа за защитата на земите на брат ми.

— Което постигна, като направи сина си техен господар — тихо отбеляза Хю.

— Това беше единственото възможно решение, но тази моя опърничава племенница не иска да го разбере — Ралф допи бирата си и удари с чашата си по масата. — Направих всичко възможно, за да осигуря бъдещето й. Опитах се да й намеря съпруг.