Читать «Любов и грях» онлайн - страница 30

— Както вече казах — промълви той, — сигурен съм, че мога да убедя чичо ти, че съм попаднал в капана на страстта.

— Да, добре, ще оставя това на теб, милорд. — Бузите й се зачервиха още повече. Тя се обърна, за да не го гледа в очите. — Изглежда, знаеш за какво става дума.

— Можеш да си сигурна, че е така. — Хю си пое дълбоко дъх и тръгна към вратата. — Подготви багажа си за пътуването, както и този на брат ти. Искам да тръгнем преди обяд.

— Да, милорд. — Тя го погледна. В изразителните й очи се четеше удоволствие.

— Има още една дребна подробност, която трябва да уредим, преди да тръгнем — каза Хю.

Алис го погледна въпросително.

— И каква е тя, сър?

— Пропусна да ми кажеш в каква посока ще пътуваме. Време е да изпълниш своята част от сделката, Алис. Къде трябва да търсим зеления кристал?

— О, кристалът! — Тя се засмя пресилено. — За Бога, май бях забравила за моята част от споразумението.

— Всичко това е само заради зеления камък — каза хладно Хю.

Блясъкът в очите на Алис изчезна мигновено.

— Разбира се, милорд. Ще те заведа при кристала.

Глава 4

Сър Ралф се задави с първата си сутрешна чаша бира.

— Искаш да се сгодиш за племенницата ми? — Кръглото му, тлъсто лице се сгърчи в гримаса, докато кашляше и плюеше. — Моля за извинение, сър — заекна той, но правилно ли чух? Искаш да се ожениш за Алис?

— Племенницата ти отговаря на изискванията ми за съпруга.

Хю си взе парче сух хляб. Безвкусната закуска показваше, че Алис е изгубила интерес към кулинарията след организирането на снощната вечеря, Дамата бе постигнала целта си и веднага бе спряла да използва магията си.

Хю се зачуди кисело какво ли бе закусвала тя тази сутрин в личните си покои. Със сигурност нещо по-интересно от слаба бира и стар хляб.

Ралф се пулеше, зяпнал от изненада.

— Отговаря на изискванията ти? Наистина ли смяташ, че Алис ще бъде добра съпруга?

— Да.

Хю не можеше да обвини Ралф за недоверието му, след като домакинът му не знаеше колко добре владее тя изкуството да се управлява домакинство.

Голямата зала тази сутрин беше празна, като се изключат Хю и Ралф, които седяха на малката маса до огъня, и намусените прислужници, преминаващи от време на време. Слугите се правеха, че почистват след снощния пир, но беше явно, че не им е много приятно.

Просмуканите от бира килими, покриващи каменния под, все още си бяха на мястото, както и остатъците от храна. Във въздуха се носеше миризмата на гниещо месо и кисело вино.

— Сватбата ще бъде някъде през пролетта. — Хю гледаше сухия хляб. Беше гладен, но не достатъчно, за да продължи да го яде. — Точно сега нямам време за подходящо отпразнуване на случая.

— Разбирам.

— Трябва да обсъдим и деловата страна на въпроса.

Ралф се покашля.

— Да, разбира се. Деловата страна.

— Мисля, че ще е най-добре, ако Алис и брат й ме придружат в Скарклиф. Така няма да ми се наложи отново да предприемам това пътуване през пролетта, за да взема невестата си оттук.