Читать «Любов и грях» онлайн - страница 32

— След като си разбрал, че тя няма да се занимава с домакинството ти? — попита любопитно Хю.

— Нима беше моя вината, че никой от съседите ми не я поиска за съпруга?

Хю си спомни описанието на Алис на доста удобните й пристъпи на истерия.

— Не, вината определено не е била твоя.

— Но тя нито веднъж не ми благодари за положеното усилие. Кълна се, направи всичко възможно да ми попречи да изпълня дълга си спрямо нея. Разбира се, нямам доказателства, но и до днес съм убеден, че тя нарочно отблъсна кандидатите си.

Хю неохотно реши да рискува с още едно парче сух хляб.

— Край на тревогите ти, сър Ралф. Вече няма да се тормозиш с племенницата си.

— Така говориш сега, но ти не познаваш Алис. — Ралф присви очи. — Да, въобще не я познаваш. Нямаш представа, каква може да бъде, сър.

— Ще поема риска.

— Така ли? Ами ако промениш решението си относно годежа? Много вероятно е да се опиташ да ми я върнеш след няколко седмици, след като ти е дошло до гуша от острия й език. Какво ще правя аз тогава?

— Няма да променя решението си. Имаш думата ми.

Ралф изглеждаше скептично настроен.

— Мога ли да попитам защо си толкова сигурен, че тя ще ти хареса?

— Защото е интелигентна. Въпреки че не го показва често в това домакинство, очевидно е, че е добре обучена в женските изкуства. Още нещо, тя притежава маниерите на истинска лейди. Какво повече му трябва на един мъж? От моя гледна точка всичко е както трябва.

Въпреки това, което каза на Алис, Хю не възнамеряваше да обяснява бързото си решение за брак със страстта. И той, и Ралф бяха мъже. И двамата знаеха, че страстта е доста абсурдна причина за сключването на толкова важно бизнес-споразумение, каквото беше бракът.

Хю дори не беше съвсем сигурен защо бе споменал страстта като извинение. Намръщи се, чудейки се откъде се бе пръкнала тази мисъл в главата му. Той никога не си позволяваше да се влияе от страсти.

Ралф го гледаше с безпокойство.

— Смяташ, че всичко е както трябва, милорд?

Хю кимна бързо.

— Имам нужда от съпруга, която да се грижи за новия ми дом, но не искам да губя много време и усилия в търсенето й. Знаеш колко сложно може да стане. Преговорите могат да се проточат с месеци, дори с години.

— Така е, макар че Алис е малко необикновена, и то не само заради напредналата си възраст.

— Както и да е. Сигурен съм, че тя ще свърши работа. Освен това имам прекалено много други задачи, за да се занимавам с търсене на друга жена.

Разбирам, сър. Наистина те разбирам. Един мъж с твоето положение не иска да си създава главоболия с някаква си жена.

— Да.

— Не отричам, че един мъж трябва да се задоми. И колкото по-скоро, толкова по-добре. Човек трябва да се погрижи за наследниците и земите си.

— Да. Наследници и земи.

— Значи смяташ Алис за подходяща.

— Съвсем.

Ралф си играеше със залък хляб. Очите му се стрелнаха към безстрастното лице на Хю и бързо се преместиха встрани.