Читать «Любов и грях» онлайн - страница 29

И тогава разбра за първи път, че желанието да я целуне е горяло в него още от първия миг, в който я видя в осветената от свещи зала.

Тя беше магическо създание. Никога преди не бе докосвал жена като тази.

Това беше лудост. Никоя жена не биваше да му влияе така.

Знаеше, че най-лесният начин да се отърве от това опасно чувствено любопитство, което го мъчеше, бе да се поддаде на импулса. Но сега, когато усети лекото потреперване на Алис в ръцете си, той се зачуди дали не е освободил сила, която ще е много по-трудна за управление, отколкото бе смятал.

Тя стоеше неподвижна, сякаш не беше сигурна как трябва да реагира.

Хю се възползва от объркването й и продължи да се наслаждава на вкуса й.

Устните й бяха топли и влажни като смокини, потопени в мед.

Не можеше да им се насити.

Да целува Алис, беше по-опияняващо от влизането в склад, пълен с редки подправки. Тя беше всичко, което тъмните мечтания на нощта му бяха обещавали. Сладка, мека, благоуханна. В нея гореше пламък, онзи огън, които възпламеняваше всички сетива на мъжа.

Целувката му стана по-дълбока, търсеше ответна реакция.

Алис издаде тих, приглушен звук. Не беше израз нито на протест, нито на страх. На Хю му заприлича на задавено учудено възклицание.

Притисна я още по-силно към тялото си, докато усети гърдите й под роклята. Ханшът й се притисна към бедрата му. Членът му се надигна.

Алис изстена тихо. И тогава, сякаш освободена от магия, приковаваща я на мястото й, тя изведнъж сграбчи ръкавите на туниката му. Надигна се на пръсти и се притисна към него. Хю усети как пулсът й се ускорява.

И тогава, за негово огромно удоволствие, устните й се разтвориха под неговите. Той се възползва от тази възможност и езикът му нахлу. Изведнъж полудя от желанието да я притежава цялата.

Хю много добре знаеше какво влияние върху мъжките сетива имат женските подправки и отдавна се бе научил да владее и да укротява вкуса си към тях. Знаеше добре, че мъж, който не може да управлява плътското си желание, се оказва управляван от него.

Но беше толкова трудно да си спомни собствените си правила. Алис беше главозамайваща. Вкусът и уханието й му действаха така, както не му се бе случвало от много време насам. Може би никога.

Искаше още. Много повече.

— Сър Хю — най-после се обади Алис. Освободи устните си и го погледна с разширени, учудени очи.

За един кратък миг Хю не можеше да мисли за нищо друго, освен да я целуне отново, и главата му пак се наклони към нейната.

Алис докосна устните му с пръсти. Веждите й се сключиха.

— Един момент, сър, ако обичаш.

Хю си пое дълбоко въздух. Мисълта колко близо бе до жертването на желязното си самообладание, което му бе служило вярно през целия му живот, го удари като плесница.

Прогони тревожното подозрение, че Алис вероятно може да упражнява женска сила над него. Това просто не беше възможно Не се поддаваше на женски трикове още от ранната си младост. И определено нямаше намерение да позволи на точно тази жена да се пъхне под кожата му.

Всичко, което направи, бе добре премислено, напомни си той. Целувката с Алис беше просто още едно премерено действие. И съдейки по порозовелите й бузи, стратегията му бе свършила работа. Дамата не беше имунизирана срещу страстта. А това, без съмнение, щеше да му е от полза.