Читать «Любов и грях» онлайн

Алис се гордееше със силната си логика и интелигентността си и никога не бе вярвала особено в легенди. Но пък и никога преди не бе имала нужда от помощта им. Доскоро.

Тази вечер много й се искаше да повярва, а и имаше една, седнала на масата в салона на имението Лингууд.

Мургавият рицар, известен като Хю Непреклонния, се хранеше с чорба от праз лук и свински наденички точно така, както и всеки обикновен мъж. Алис стигна до извода, че дори и легендите все пак трябва да ядат.

Черпеше смелост от тази практична мисъл, докато слизаше по стълбата от кулата. Беше облечена с най-хубавата си рокля за случая — от тъмнозелено кадифе, обточена с копринена панделка. Косите й бяха прибрани под изящна мрежичка от златисти конци, която някога бе принадлежала на майка й. Краката й бяха обути в меки зелени кожени пантофки.

Алис знаеше, че е готова, доколкото това е възможно, да се срещне с една легенда.

Но сцената, която видя, стигайки до подножието на стълбището, я накара да спре.

Хю Непреклонния може и да се хранеше като обикновен човек, но с това се изчерпваше цялата прилика. По тялото й премина лека тръпка, отчасти дължаща се на ужас, отчасти — на очакване. Всички легенди бяха опасни и сър Хю не правеше изключение.

Алис спря на последното стъпало, стиснала полите на роклята си с ръце, и огледа неспокойно пълната с хора зала. Обзе я чувство за нереалност. За един кратък миг се зачуди дали не се е озовала в дома на магьосник.

Въпреки многото хора, в салона цареше зловеща неподвижност. Въздухът сякаш тежеше от страховита поличба и сериозно предупреждение. Никой, дори слугите, не помръдваше.

Арфата на трубадура мълчеше. Кучетата се бяха скрили под дългите маси, без да обръщат внимание на кокалите, които им бяха подхвърлени. Рицарите и останалите войници седяха по пейките като издялани от камък.

Пламъците на голямото огнище безполезно се опитваха да прогонят сенките, изпълнили помещението.

Толкова добре познатата зала бе като омагьосана, изглеждаше странна и неестествена. Не би трябвало да се изненадва, помисли си Алис. Говореше се, че Хю Непреклонния е по-страшен от който и да било магьосник.

Значи това беше мъжът, който носи меч, на чиято дръжка са инкрустирани думите Предизвикващ бури.

Алис погледна през залата, право към засенчените черти на Хю, и разбра с пълна сигурност три неща. Първото беше, че най-опасните вихрушки не са тези, приписвани на меча му, а тези, които вилнеят в душата на този мъж. Второто беше, че бурните ветрове, свистящи дълбоко вътре в него, се контролират от желязна воля и решителност.

Третото, което разбра с този единствен поглед, беше, че Хю знае как да използва легендарната си репутация в своя полза. Въпреки че беше гост, присъствието му доминираше над цялото помещение и над всички хора в него.