Читать «Любов и грях» онлайн - страница 33

— Е, моля за извинение, сър, но трябва да те попитам дали си обсъждал този въпрос със самата Алис.

Хю повдигна вежди.

— Загрижен си за чувствата й?

— Не, не, не е това — побърза да го увери Ралф. — Знам от личен опит, че е изключително трудно да накараш Алис да направи нещо, което не й е по вкуса, ако разбираш какво искам да кажа. Тази жена сякаш винаги си има собствени планове.

— Не се тревожи за това. Племенницата ти и аз вече се споразумяхме.

— Наистина ли? — Ралф явно се стресна от тази новина.

— Да.

— И си сигурен, че тя е съгласна?

— Да.

— Странно. Много странно — За първи път в очите на Ралф проблесна предпазливо пламъче надежда.

Хю се отказа да дъвче коравия хляб и го остави на масата.

— Хайде да се заемем с деловата страна на въпроса.

Изражението на Ралф веднага стана лукаво.

— Много добре. Каква е цената ти? Предупреждавам те, че не мога да дам много на Алис като зестра. Тази година реколтата беше слаба.

— Нима?

— Да. Лоша работа А и трябва да имаме предвид разходите за издръжката на Алис и брат й. Признавам, че Бенедикт не ми е създавал проблеми, но да имаш жена като Алис в къщата си, казвам го със съжаление, излиза доста скъпо.

— Готов съм да дам сандък с чер пипер и един с джинджифил като годежен дар.

— Тя непрекъснато иска пари за книгите си и за сбирката си от камъни, както и за други безполезни. — Ралф изведнъж млъкна, осъзнал значението на думите на Хю. — Сандък с чер пипер и един с джинджифил?

— Да.

— Сър, не знам какво да кажа.

— Кажи, че ще приемеш дара, и да приключваме с този въпрос. Става късно.

— Ти искаш да дадеш на мен зестра за Алис?

— Нима е необичайно?

— Не и когато булката отива при съпруга си само с дрехите на гърба си — отвърна Ралф. — Сигурен съм, разбирате, че тя няма земя, сър.

— Аз си имам земи.

— Е, след като разбирате — изражението на Ралф беше на напълно объркан човек. — Всъщност, сър, очаквах да ми поискаш голяма зестра в замяна на това, че ще ме отървеш от нея.

— Готов съм да взема Алис без зестра. — В гласа на Хю прозвучаха нетърпеливи нотки. — Сключваме ли сделка?

— Да — бързо каза Ралф. — Определено. Алис е твоя срещу черния пипер и джинджифила.

— Извикай селския свещеник, за да бъде свидетел на годежната клетва. Искам да тръгна възможно най-бързо.

— Веднага ще се погрижа за това. — Ралф надигна туловището си от стола, но се поколеба. — А, моля за извинение, сър Хю, но има още една дребна подробност, която бих искал да обсъдим, преди да продължим с този годеж.

— Да?

Ралф облиза устни. Огледа се наоколо, сякаш за да се увери, че никой от прислужниците не може да го чуе, и снижи глас:

— Ще искаш ли да ти бъдат върнати сандъците с подправки, в случай че решиш да не се ожениш за нея?

— Не. Пиперът и джинджифилът са твои, без значение какъв ще е развоят на събитията.

— Имам ли думата ти?

— Да. Имаш думата на Хю Безмилостния.

Ралф се ухили облекчено и потри дебелите си ръце.

— Е, тогава — на работа. Няма смисъл да отлагаме, нали така? Веднага ще изпратя някой да повика свещеника.

Той се обърна и се отдалечи, Това беше най-хубавият миг от пристигането на Хю насам.