Читать «Любов и грях» онлайн - страница 25

Изведнъж осъзна, че винаги се е смятал за различен от другите. Бе прекарал живота си, чувствайки се така, сякаш се намира на остров, а всички останали хора са на другия бряг.

Но за един кратък миг му се стори, че Алис също е на този остров.

Алис го изгледа предизвикателно.

— Имах намерение да постъпя в манастир, щом брат ми влезе в обществото.

Хю прогони странното си усещане и се съсредоточи върху настоящия проблем.

— Не е необичайно за дама, чийто годеж е бил развален, да влезе в манастир.

— Да.

Алис не каза нищо повече и отново се замисли.

Хю изведнъж се зачуди дали изражението й би било същото, ако лежи в леглото под някой мъж.

Това го накара да се замисли дали въобще някога е спала с мъж. Алис беше на двайсет и три, все пак, и Дънкан беше прав. Въобще не можеше да се опише като срамежлива, неотворена розова пъпка.

От друга страна, явно не обичаше да флиртува. Съдейки по сбирката от камъни, изсушени бръмбари и разни уреди, изпълнили работния й кабинет, изглеждаше, че страстите й се възпламеняват от въпросите на естествената философия, а не от плътски желания.

Алис скръсти ръце на гърдите си.

— И колко точно трябва да продължи този годеж, за да постигнеш целта си, милорд?

— Що се отнася до това, не знам със сигурност, но мисля, че няколко месеца ще са достатъчни.

— Няколко месеца.

— Не е кой знае колко много време — каза равно той. — До пролетта всичко в Скарклиф ще е под контрол. — До пролетта ще се оженя за теб и ще спя с теб. — Няма къде другаде да отидеш, нали?

— Не, но…

— В такъв случай, би могла да прекараш зимата в Скарклиф. Естествено, брат ти също ще е добре дошъл.

— Ами ако ти се прииска да се сгодиш с някоя жена, за която наистина желаеш да се ожениш, докато аз живея под покрива ти, милорд?

— Ще мисля по този въпрос ако и когато той възникне.

— Не съм сигурна. Предложението ти е толкова по-различно от това, което бях запланувала.

Усещайки, че печели, Хю отново изтъкна доводите си:

— Пролетта ще дойде, преди да си се усетила. Ако не искаш да дойдеш в Скарклиф, ще помислим за друго решение.

Алис се обърна, стисна ръце зад гърба си и започна да крачи напред-назад из стаята.

— Ще ти е необходимо разрешението на чичо ми, за да се сгодиш за мен.

— Съмнявам се, че ще ми е трудно да го получа.

— Да. — Алис направи гримаса. — Той няма търпение да се отърве от мен.

— Ще подхраня нетърпението му с подходящо предложение за подправки.

Алис го изгледа още веднъж и отново продължи да крачи.

— Имаш подправки?

— Да.

— За ценни подправки ли говорим, милорд, или за някаква долнокачествена сол?

Той прикри усмивката си.

— Само най-добрите.

— Канела? Шафран? Чер пипер? Хубава бяла сол?

— И други. — Хю се поколеба, чудейки се колко може да й каже за личните си средства.

Най-преуспелите рицари, които не са наследили бащините си имоти, печелеха парите си чрез откупи и плячка. Богатството им идваше или от борба в турнири, или като продаваха мечовете си на щедри господари, които ги награждаваха за услугите им. Малцина се принизяваха дотам, че да се занимават с търговия.