Читать «Любов и грях» онлайн - страница 23

Блясъкът в огромните й очи бързо изчезна, заменен от безпокойство.

— Вече ти казах, че трябва да ми обясниш какво имаш предвид.

— Много добре. — Хю отиде до една маса, върху която бяха подредени камъни и кристали. Взе един червен камък и го заразглежда. — Със съжаление ще ти споделя, че се оказах жертва на едно истинско проклятие, лейди…

— Без съмнение вината за това е само твоя, милорд — отвърна ледено тя.

Той вдигна поглед от камъка, изненадан от тона й.

— Вината е моя?

— Да. Майка ми винаги казваше, че подобни болести идват в резултат на честото посещение на бардаците, сър. Длъжен си да вземеш една доза териака и да ти се пусне кръв. А може би трябва и да се прочистиш. Според мен обаче си го заслужаваш напълно, след като ходиш на такива места.

Хю се покашля.

— Разбираш от тези неща, така ли?

— Майка ми познаваше много добре билките. Тя ме научи на много неща за тяхната употреба и за регулирането на баланса на човешките течности. — Алис се начумери. — Макар тя винаги да казваше, че е много по-умно да се избягват някои болести, отколкото да се опитваш да се лекуваш, след като лошото е вече сторено.

— Съгласен съм с този принцип. — Хю я погледна. — Какво се е случило с майка ти?

По лицето й премина сянка.

— Умря преди три години.

— Моите съболезнования.

Алис въздъхна тихо.

— Тъкмо бе получила една пратка странни, необикновени билки и гореше от нетърпение да започне опити с тях.

— Опити?

— Да, тя непрекъснато вареше отвари. Този път смеси малко от новите билки по рецепта, която бе открила наскоро. Предполагаше се, че отварата ще облекчава болки в стомаха и червата. Но без да иска, изпила прекалено много от нея. Това я уби.

По гърба на Хю полази студена тръпка.

— Майка ти е поела отрова?

— Беше нещастен случай — бързо каза Алис, очевидно разтревожена от извода му. — Казах ти, че правеше опит.

— Правила е опити със себе си? — попита невярващо той.

— Тя често изпробваше нови лекарства върху себе си, преди да ги даде на болните.

— Моята майка умря по подобен начин — чу се да казва Хю, преди да се замисли дали е разумно да й се доверява така. — Изпи отрова.

Красивите очи на Алис се изпълниха с тихо съчувствие.

— Много съжалявам, милорд. И твоята майка ли се занимаваше със странни билки?

— Не. — Хю пусна червения камък, ядосан на себе си заради тази липса на дискретност. Той никога не обсъждаше самоубийството на майка си, нито пък факта, че тя нарочно бе дала смъртоносната отрова на баща му преди сама да я изпие. — Това е дълга история, която не ми се разказва.

— Да, милорд. Тези неща са доста болезнени.

Съчувствието й го дразнеше. Не беше свикнал на подобни неща и нямаше никакво желание да ги окуражава. Съчувствието беше белег за слабост.

— Не ме разбра, лейди. Когато казах, че съм жертва на проклятие, нямах предвид болест на тялото.

Тя го изгледа въпросително.

— Разбира се, нямаш предвид магическо проклятие?

— Всъщност — да.

— Но това е пълна глупост — изсумтя Алис. — За Бога, не обичам да се занимавам с хора, които вярват в магии и проклятия.