Читать «Любов и грях» онлайн - страница 26

Хю, разбира се, бе вземал достатъчно откупи, бе участвал в достатъчно турнири и наистина бе имал късмет в избора си на господари. Но истинският източник на бързо нарастващото му богатство беше търговията с подправки.

До този момент Хю не се бе тревожил за мнението на другите относно тези неща, но изведнъж осъзна, че не иска Алис да го презира заради това, че се занимава с търговия.

От друга страна, тя беше практична жена. Може би това няма да й направи такова впечатление. Дори увереността, че има солиден, сигурен източник на доходи, би могъл да я увери в сериозността на намеренията му.

Хю бързо премисли възможностите и реши да рискува с истината.

— По принцип не го огласявам — каза тихо той, — но не разчитам единствено на меча си, що се отнася до доходите ми.

Тя го изгледа изненадано.

— Търгуваш с подправки, милорд?

— Да. През последните няколко години търгувам интензивно с няколко търговци от Изтока. Ако решиш да влезеш в манастир, ще мога да ти осигуря наистина солидна зестра, лейди.

— Разбирам. Ще ми е необходима хубава зестра, ако искам да вляза в добър манастир.

— Естествено. Манастирите са придирчиви като съпрузи, нали?

— Особено ако трябва да приемат жена с уронена репутация — промърмори Алис. — А ако дойда да живея при теб като твоя годеница и в крайна сметка не се оженим, репутацията ми ще е направо плачевна.

Хю кимна.

— Хората ще сметнат, че сме живели заедно като съпруг и съпруга. Но, както и ти каза, една подходяща зестра ще убеди всеки добър манастир да не обръща внимание на подобни дребни подробности. Ще те посъветвам да не казваш на сър Ралф, че възнамеряваш да платиш голяма зестра за мен, сър, иначе е много вероятно да се опита да те измами.

Устните му се разтеглиха в усмивка.

— Нямам никакво желание да бъда измамен, лейди Не се тревожи, имам доста голям опит в сделките. Кълна се, че ще се постарая да не платя прекалено много за теб.

Тя се намръщи.

— Сър Ралф няма никакви скрупули. Той открадна наследствения имот на брат ми.

— Може би ще успея да компенсирам това, като те открадна от него срещу дребно подаяние.

— И ще направиш всичко това в замяна на помощта ми за откриването на зеления камък и временния ни годеж?

— Да. Това е най-краткият, най-удобният път към целта ми.

— И следователно, това е пътят, който си избрал — промърмори под носа си тя.

— Не обичам да си губя времето.

— Ти си смел човек, милорд.

— Имам чувството, че си приличаме — каза тихо Хю.

Алис спря рязко. Изразителното й лице сияеше от въодушевление.

— Много добре, милорд, ще се съглася с условията ти. Ще прекарам зимата при теб в Скарклиф като твоя годеница. Напролет отново ще обмислим положението.

Хю се изненада от радостта, която го обзе. Това е просто една бизнес-сделка, напомни си. Нищо повече. Опита се да овладее ентусиазма си.

— Отлично — каза просто той. — Сделката е сключена.

— Само че предполагам, че ще се сблъскаме с голям проблем.

— И какъв е той?