Читать «Любов и грях» онлайн - страница 27

Алис спря пред астролабията.

— Струва ми се, че въпреки че чичо ми ще е много доволен от възможността да се отърве от присъствието ми в дома си, не е много вероятно да повярва на добрия си късмет.

— Не се тревожи, лейди Алис. — Хю нямаше търпение да продължи нататък сега, когато сделката вече беше сключена. — Казах ти, ще се оправя с чичо ти.

— Но той ще е много подозрителен относно внезапното ти желание да се ожениш за мен — настоя тя.

Хю се намръщи.

— И защо?

— В случай, че е убягнало от вниманието ти — каза кисело тя, — аз съм малко над нормалната възраст за булка.

Хю се усмихна леко.

— Една от причините да отговаряш толкова добре на изискванията ми, лейди Алис, е това, че вече не си млада лекомислена невинна девойка.

Тя сбърчи нос.

— А, това ли било? Значи не би искал да сключиш подобна сделка с жена, която все още е почти дете, или с някоя, която няма никакъв опит.

— Права си. — Хю отново се зачуди колко ли точно опит има Алис. — Имам нужда от бизнес-съдружник, не от капризна невеста, която ще се цупи и ще мърмори, когато нямам време да я забавлявам. Искам практична жена на зряла възраст.

По лицето й пробяга замислено изражение.

— Практична жена на зряла възраст. Да, това е много точно описание, милорд.

— Тогава няма причина нашето споразумение да бъда забавяно.

Алис се поколеба.

— Отново се връщаме на проблема за убеждаването на чичо ми, че ти наистина искаш да се ожениш за мен.

— Казах ти: можеш да оставиш това на мен.

— Страхувам се, че няма да е толкова лесно, колкото явно ти се струва. Веднага след като сър Ралф доведе мен и брат ми тук, в Лингууд Хол, той направи няколко опита да ме омъжи.

— И те са се провалили, доколкото виждам.

— Да. Чичо ми толкова се отчая, че дори предложи малка зестра за мен, но дори и с нея никой от съседите му не се съгласи да го отърве от мен.

— Нямала си нито едно предложение? — Хю беше изненадан. Все пак зестрата си беше зестра и винаги можеха да се намерят бедни мъже, които отчаяно имат нужда от нея.

— Един-двама рицари с малки имения наблизо дори дойдоха на гости, за да ме видят с очите си. Но след като се запознаха с мен, бързо изгубиха интерес.

— Или бяха убедени да изгубят интерес? — попита сухо Хю.

Лицето й леко порозовя.

— Е, да, не успях да ги изтърпя за повече от няколко минути. Мисълта, че се омъжвам за някой от тях, беше достатъчна, за да ме доведе до истерия.

— Истерия? Не ми приличаш на жена, която страда от подобни неща.

Очите й блеснаха.

— Уверявам те, успях да получа изключително тежки пристъпи пред двама от кандидатите ми. И други не дойдоха.

— Смяташ перспективата да останеш в дома на чичо си за по-благоприятна от брака?

Алис сви рамене.

— Досега това беше по-малката от двете злини. Докато съм неомъжена, имам някакъв шанс да постигна целите си. Омъжа ли се, съм изгубена.

— Нима бракът е толкова ужасно нещо?

— Бракът с който и да е от простаците, които избра чичо ми, би бил непоносим — отвърна разпалено Алис. — Не само защото щях да бъда нещастна, а защото никой от тях не би проявил търпение спрямо брат ми. Мъжете, обучени като войници, са склонни към жестокост спрямо младежи, които не могат да станат такива.