Читать «Любов и грях» онлайн - страница 22

В дървена кутия имаше сбирка от мъртви насекоми. Парчета от рибешки кости и колекция от черупки бяха подредени върху една маса. В единия й ъгъл над незапалена свещ бе прикрепена метална купа. В нея се виждаше някаква мътна утайка, свидетелство за правен опит.

Хю беше заинтригуван. Всички тези неща говореха за силен ум и любопитен характер.

— Милорд — успя най-после да каже Алис, — за какво, в името на Кръста, говориш?

Не откликваше добре на намека за брак, отбеляза Хю. Реши да потърси по-малко явен път към целта си. Беше добър тактик и не виждаше причина да не използва тези си умения и при търсенето на съпруга.

— Чу ме добре. Имам нужда от дама, която да нарека своя.

— Но…

— Временно.

— Е, мен не можеш да наречеш своя, сър. Намери си друга лейди. Сигурна съм, че наоколо има достатъчно.

„Да, но никоя не е като теб — помисли си Хю. — Съмнявам се, че в целия християнски свят има друга жена като теб.“

— Но ти си толкова удобна за целта, лейди Алис.

Тя направо избухна:

— Не съм създадена за удобство на никой мъж, сър. Защо не попиташ чичо ми точно колко удобна съм? Сигурна съм, че ще ти избие тази мисъл от главата. Той ме смята за ужасно същество.

— Не се съмнявам, че това е така, защото сама си си го поставила за цел. А аз се надявам, че ти и аз можем да вършим работа заедно като партньори, а не като врагове.

— Партньори — повтори предпазливо тя.

— Съдружници — дообясни той.

— Съдружници.

— Да, бизнес-съдружници, точно както ти спомена снощи, когато заяви, че искаш да сключиш сделка с мен.

— Не точно това имах предвид. Може би е най-добре да обясниш какво точно искаш да кажеш, милорд.

— Може би ще направя точно това. — Хю спря до някакъв сложен инструмент, съставен от кръгли медни плоскости и линийка с деления. — Откъде си взела тази красива астролабия? Не съм виждал такава, откак се върнах от Италия.

Тя се намръщи.

— Баща ми ми я изпрати. Открил я в някакъв лондонски магазин преди няколко години. Разбираш ли от такива инструменти?

Хю се наведе над астролабията.

— Вярно е, че си изкарвам прехраната с меча си, лейди, но би било грешка да си мисли човек, че съм пълен глупак. — Той завъртя скалата, сменяйки положението на звездите спрямо Земята. — Тези, които допускат тази грешка, обикновено си плащат скъпо.

Алис скочи на крака и заобиколи бързо бюрото.

— Не съм те помислила за глупак, сър. Точно обратното, — Тя спря пред астролабията и се намръщи. — Работата е там, че не знам как точно работи този уред, а не познавам никого, който да разбира от астрономия. Можеш ли да ме научиш как се работи с това?

Хю се изправи и погледна съсредоточеното й лице.

— Да. Ако сключим сделката си днес, ще се заема да те науча как да използваш астролабията.

Очите й заблестяха от въодушевление и тя се изчерви.

— Много мило от твоя страна, милорд. В малката библиотека на местния манастир открих книга, която описва уреда, но в нея няма никакви инструкции за използването му. Кълна се, това много ме ядоса.

— Можем да сметнем обучението за годежен подарък.