Читать «Любов и грях» онлайн - страница 21

— Зестра? Искаш да се омъжиш?

Алис се подсмихна.

— За Бога, кое те кара да мислиш така, милорд? Разбира се, че не искам да се омъжа. За какъв дявол ми е съпруг? Желанието ми е да вляза в манастир.

Хю бавно се извърна към нея. Кехлибарените му очи блестяха.

— Мога ли да попитам защо?

— За да продължа изучаването на естествената философия, разбира се, Ще ми е необходима голяма библиотека, каквито има само в богатите манастири. — Алис се покашля. — А за да вляза в добър манастир, ще ми е необходима солидна зестра.

— Разбирам. — Изражението му беше като на ястреб, току-що забелязал плячката си. — Жалко.

Сърцето на Алис се сви. За миг на лицето й се изписа открито разочарование. Само до преди малко беше толкова уверена, че той ще се съгласи и на това условие.

Започна отчаяно да изброява аргументите си:

— Милорд, моля те, помисли добре. Зеленият кристал явно е много важен за теб. Аз мога да ти помогна да го получиш, а това би трябвало да си струва разходите за зестрата ми.

— Не ме разбра, лейди. Готов съм да ти осигуря булчинска цена.

Тя засия.

— Наистина ли?

— Да, но ще поискам и булката, заедно с цената.

— Какво?

— Или поне обещание.

Алис беше прекалено изумена, за да може да мисли ясно.

— Не разбирам, милорд.

— Не? Съвсем просто е. Ще получиш това, което искаш от мен, лейди Алис. Но в замяна аз настоявам да се сгодим, преди да тръгнем по следите на зеления кристал.

Глава 3

Хю не би се изненадал да разбере, че това е първият път в живота на Алис, в който тя губи дар слово.

Гледаше големите й зелени очи, полуотворените устни и изумлението, изписано на лицето й, с малко забавление и с немалко задоволство. Съмняваше се, че са много мъжете, притежаващи дарбата да я накарат да млъкне.

Започна да разглежда стаята, докато я чакаше да се опомни. Това, което видя, не го изненада. За разлика от повечето останали помещения в Лингууд Хол, тази стая беше добре изметена, прахът беше избърсан. Във въздуха се носеше ароматът на пресни билки. Това го бе очаквал.

Снощи, докато вечеряше с есетра, полята обилно с пикантен студен зелен сос и добре подправена с праз лук, остана силно впечатлен от таланта на Алис да върти домакинство. Тази сутрин обаче разбра, че каквато и магия да бе използвала за подготовката на вечерята, тя не се простираше върху останалата част от домакинството на сър Ралф, с изключение на стаите в това крило. Това очевидно бяха покоите на Алис и брат й.

Тук всичко беше безукорно чисто. Ред цареше навсякъде — от грижливо подредените по стените картини до блестящите подове.

Светлината на новия ден му бе разкрила един по-различен външен вид на останалата част от владението на сър Ралф. Гардеробите с мирис на мухъл, непометените подове, мръсните килими и миризмата на влага бяха ясен знак, че Алис не си правеше труда да използва магията си извън собствения си малък свят.

Тук, в работния й кабинет, Хю откри не само чистотата, която бе очаквал, но също така и голям брой странни и любопитни предмети.

Няколко явно доста четени малки книжки и два големи, подвързани с кожа, тома заемаха най-видно място на близката лавица.