Читать «Любов и грях» онлайн - страница 20

Бенедикт стана още по-червен. Хвърли един последен гневен поглед към Алис и излезе в коридора.

Хю изчака, докато се отдалечи, после погледна Алис в очите.

— Гордостта на един млад мъж не е шега работа. Необходимо е да се проявява деликатност.

— Не се тревожи за брат ми, милорд. Аз отговарям за него. — Алис махна с ръка към един стол. — Моля, седни. Имаме много да говорим.

— Да. — Хю погледна към стола, но не седна. Отиде до горящия мангал и протегна ръце над него — Това и ще направим. Каква е тази сделка, която искаш да сключиш с мен, лейди?

Алис го гледаше с нетърпение, което не можа да скрие. Изглеждаше благоразположен. По нищо не личеше, че ще й бъде трудно. Един разумен мъж, точно както бе предположила.

— Милорд, ще говоря направо.

— На всяка цена. Предпочитам прямотата. Тя спестява доста време, не мислиш ли?

— Да. — Алис сложи ръце върху бюрото си. — Готова съм да ти кажа къде точно мисля, че крадецът взе моя зелен кристал.

— Кристалът е мой, лейди Алис. Непрекъснато забравяш този факт.

— Можем да спорим за подробностите някой друг път, милорд.

Хю, изглежда, се забавляваше.

— Няма да има никакъв спор.

— Отлично. Радвам се да разбера, че сте разумен мъж, сър.

— Полагам всички възможни усилия.

Алис се усмихна одобрително.

— А сега, както вече казах, ще ти кажа къде смятам, че се намира кристалът в момента. Още нещо: дори ще се съглася да дойда с теб и да ти покажа крадеца.

Хю се замисли над думите й.

— Много добре.

— Радвам се, че го оценяваш, милорд. Но в моята част от сделката има още нещо.

— Нямам търпение да го чуя.

— Не само ще ти помогна да намериш кристала, сър, ще направя и още нещо. — Алис се наведе напред, за да подчертае думите си. — Ще се съглася да се откажа от претенциите си спрямо него.

— Претенции, които аз не приемам.

Алис се намръщи.

— Милорд…

— А какво ще поискаш в замяна на това великодушно предложение? — прекъсна я спокойно той. — Какво ще поискаш от мен, лейди Алис?

Алис се стегна.

— В замяна, милорд, искам две неща. Първото е: след две години, когато брат ми стане достатъчно голям, да организирате неговото заминаване за Париж или евентуално за Болоня, за да може да ходи на лекции там. Искам той да изучи хуманитарните науки и особено правото, за да може след това да заеме висока позиция в някой съд или в дома на някой богат благородник.

— Брат ти иска да стане секретар или чиновник?

— Той няма много голям избор, милорд. — Алис стисна ръцете си в юмруци. — Аз не успях да защитя законното му наследство от чичо ни, следователно трябва да се погрижа за Бенедикт.

Хю я изгледа замислено.

— Много добре, това явно е твой избор. Готов съм да финансирам обучението му в замяна на получаването на кристала.

Алис се отпусна. Най-лошото мина.

— Благодаря, милорд. Радвам се да го чуя.

— А какво е второто нещо, което ще ми поискаш?

— Много дребна молба, милорд, която не би затруднила човек с твоето положение — каза бързо тя. — Всъщност смея да кажа, че едва ли ще ти направи някакво впечатление.

И за какво точно става дума, лейди?

— Моля да ми осигуриш зестра.

Хю изучаваше въглените в мангала, сякаш там виждаше нещо много интересно.