Читать «Любов и грях» онлайн - страница 19

— Хайде, не би могъл да знаеш. Изглеждаше доста благоразположен към разумни доводи снощи.

— Снощи той си играеше с теб. Алис, чуй ме, Еразъм от Торнууд е сеньор на сър Хю. Знаеш ли какво означава това?

Алис отново взе перото си и започна да почуква замислено с края му по устните си.

— Чувала съм за Еразъм. Говори се, че е доста влиятелен.

— Да, а това прави и този сър Хю също толкова влиятелен. Трябва да внимаваш. Не си мисли, че можеш да сключваш сделки със сър Хю, сякаш си някой амбулантен търговец на селския пазар. Би било истинска лудост.

— Глупости. — Алис се усмихна окуражително. — Прекалено много се тревожиш, Бенедикт. Напоследък често проявяваш този недостатък.

— Тревожа се основателно.

— Не, не е така. Запиши си някъде, че сър Хю и аз ще се разбираме много добре.

На вратата се появи една едра фигура, хвърляща широка, тъмна сянка върху килима. На Алис й се стори, че в стаята изведнъж стана студено. Погледна към вратата. Там стоеше Хю.

— Изразявате гласно собствените ми мисли, лейди Алис — каза той. — Радвам се да разбера, че мислим по един и същ начин по въпроса.

Кожата на Алис настръхна тревожно, когато дълбокият му глас изпълни кабинета. Той говореше много тихо, но гласът му сякаш можеше да заглуши всеки друг звук. Птицата на перваза на прозореца млъкна. Чаткането на конски копита долу на двора заглъхна.

Стомахът на Алис се сви тревожно. Взираше се несъзнателно в Хю. За първи път го виждаше след снощи. Нямаше търпение да разбере дали присъствието му ще има същия странен ефект върху нея и на сутринта.

И точно така беше.

Въпреки здравия си разум, тя смяташе Хю за най-неустоимия мъж, който някога е виждала. На дневна светлина не беше така красив, както вечерта, но въпреки това нещо в него я привличаше.

Сякаш бе придобила някакъв нов усет и вече нямаше само обичайните сетива. Реши, че това е доста интригуващ проблем от гледна точка на естествената философия.

Бенедикт се обърна рязко с лице към Хю и бастунът му се удари в бюрото на Алис.

— Милорд. — Челюстта му се стисна. — Сестра ми и аз имахме частен разговор. Не сме те видели да идваш.

— И друг път са ми казвали, че трудно се забелязвам. Ти ли си Бенедикт?

— Да, милорд. — Бенедикт изпъна рамене. — Аз съм братът на Алис и не смятам, че трябва да се срещаш насаме с нея. Не е прилично.

Алис вдигна поглед към тавана.

— Бенедикт, моля те, това е смешно. Не съм някоя млада девица, чиято репутация трябва да се пази. Сър Хю и аз просто възнамеряваме да разговаряме по бизнес-въпроси.

— Не е правилно — настоя Бенедикт.

Хю се облегна на рамката на вратата и кръстоса ръце на гърдите си.

— Какво си мислиш, че ще правя с нея?

— Не знам — смутолеви Бенедикт — Но няма да го позволя.

Алис изгуби търпение.

— Бенедикт, достатъчно. А сега ни остави. Сър Хю и аз трябва да поговорим.

— Но, Алис…

— Ще се видим по-късно, Бенедикт.

Лицето на брат й стана пурпурночервено. Той се намръщи към Хю, който само сви рамене и се дръпна от вратата, за да му направи път.

— Не се страхувай — каза му тихо Хю. — Давам ти дума, че няма да насиля сестра ти.