Читать «Любов и грях» онлайн - страница 165

— Твой ред е, милорд — каза Алис.

— Да. — Еразъм отново съсредоточи вниманието си върху дъската. Докосна един кон, но се поколеба. — Поздравления, мадам. Не са много жените, които биха успели да укротят бурите, вилнеещи в душата на моя приятел Хю.

— Аз? — Алис вдигна поглед учудена. Погледна към Хю. Той отвърна на погледа й и й се усмихна, преди да продължи разговора си с Елинор.

— Ти си му донесла спокойствие, задоволство — каза Еразъм. — А това сигурно не е било лесна работа.

— Сър Хю харесва да бъде господар на собственото си имение — каза Алис. — Често ми е правило впечатление, че човек е най-доволен, когато открива удоволствие в работата си. Съпругът ми много добре управлява тези земи. Но пък ти най-добре знаеш за уменията му в бизнеса.

— Интелигентността на Хю беше очевидна още от първия ден, в който дойде в дома ми.

— Много мило от твоя страна, че си го обучил добре и си му дал възможността да развие бизнеса си с подправки. — Алис го погледна право в очите. — Много господари в твоето положение щяха да се възползват от природния му талант за рицарски умения и да пренебрегнат острия му ум.

— И много добре съм постъпил, че не съм го пренебрегнал — каза сухо Еразъм. — Имах нужда както от рицарските умения на Хю, така и от хитрите му стратегии.

— Отплатил си му се добре.

— Не му дадох Скарклиф заради интелигентността му, или заради рицарските му умения. Дадох му тези земи, защото той ми даде нещо безкрайно по-ценно. Нещо, което не бих могъл да купя.

— И какво е то, сър?

— Своята лоялност.

Алис се усмихна.

— Разбирам.

— Много пъти ми се е искало да мога да дам на Хю подарък, толкова хубав, колкото този, който той даде на мен.

— Бъди сигурен, че е доволен от имението си.

— Не вярвам, че само земите на Скарклиф са му донесли това задоволство, мадам. — Еразъм я погледна лукаво. — Ти си истинската причина.

Алис се смути.

— Съмнявам се, сър.

— Той ми каза за теб, когато дойде да ме посети в Лондон. Каза, че си много решителна. Твърдеше, че си го предизвикала с някаква смела сделка.

— Да. — Алис обмисляше следващия си ход, свъсила вежди. — Ние сме отлични партньори.

— Разбира се, това е повече от бизнес-споразумение.

Алис се изчерви.

— Е, що се отнася до това, ние сме женени все пак, милорд.

— И ти го обичаш с цялото си сърце, нали?

Алис стисна силно една от пионките.

— Как ги разбирате тези неща, сър?

— Аз самият също не съм съвсем лишен от мозък. Когато човек прекара толкова седмици на прага на смъртта, както беше с мен, той започва да усеща някои неща, да става по-проницателен.

— Само един много интелигентен човек става по-проницателен при подобни обстоятелства — Алис въздъхна. — Всъщност си прав. Много обичам съпруга си, макар че той понякога проявява забележителен инат.

— Да, е, той е мъж. Някои неща не могат да се променят. А като говорехме за моя скорошен досег със смъртта, мадам, искам да ти благодаря за билките, които ми изпрати.

— Не са необходими благодарности. Рецептата беше на майка ми. Тя ми завеща един бележник, в който е описала най-различни болести. Аз просто ти дадох лека, който тя предписваше за твоите симптоми. Радвам се, че ти е подействал.